Във Facebook можеш да откриеш всичко - предимно информация, която нямаш и идея за какво ти е. Мъдри сентенции за живота, приятелството, любовта и прочие... Цитати на велики умове, предназначени за хора без работа... Но най-якото, на което ние попаднахме онзи ден са забавните български поговорки за Facebook.
Написан коментар, хвърлен камък.
Който добавя в група другиму, сам пада в нея.
Сирoмах човек — жив спамър.
Ако искаш да познаеш човека, дай му администраторски права във фен страница.
Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук.
Ако не посееш заявки или линк към профила ти, няма да ожънеш приятели.
В царството на слепите едноокият е модератор.
Всяка жаба да си знае профила.
Всеки статус за три дни.
Вълкът профилната снимка си мени, но нравът — никога.
Гладна кокошка Фармвил сънува.
Да би мирно седяло, не би рипорт видяло.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от фийда им сам ще се пазя.
Един линк пролет не прави.
И лудият потребител не одобрява заявка за приятелство от пияния.
И сам потребителят е потребител.
Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Който рипорт прави, от рипорт умира.
Краставото куче всички го сръчкват.
Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя.
Фармвил не ще молитва, а цъкане.
Фенове за страница с трици не се ловят.
Малкият коментар профила закрива.
Мижи да те тагна.
По профилната снимка посрещат, по ума изпращат.
Рибата още в морето, той му писал на стената.
Сърдит Петко, празна му стената.
Тихият профил е най-дълбок.
Админът дава, модератора не дава.
Автор: Радислав Кондаков
