Понеделникът след Сирни Заговезни, тази година на 22 февруари, се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене".
Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", тъй като се считало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, понеже се празнувала против полудяване, а четвъртъкът – Вироглав четвъртък, е почитан против въртене на главата (световъртеж).
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
Затова и се нарича "последно облажаване", последно може да се ядат млечни храни.
Има известна символика и в забраната за сватби след Сирни Заговезни.
Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.
Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Пресъздава се вечният кръговрат, завъртане на цикъла към плодотворността.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове. Известно е почитането на тракийската богиня Бендида.
Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
След заветните Христови думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.", в Деня на Прошката, на очистващия огън, неделята е месопустна. До Великден християните престават да ядат месо и следват най-дългите хранителни и духовни пости.
Думата заговезни идва от глагола заговявам – започвам да постя.
