Един от най-важните уроци, които човечеството трябва да научи - да приемеш другия с всички негови права, без да му поставяш условия и да го съдиш, без да мъмриш и мрънкаш, че било такова и онакова. Урок, толкова труден за научаване, че човекът не спира и не спира да се проваля в него.
Винаги и във всичко стигаме до ситуацията, в която се осъждаме един друг. Дали говорим за интимния ни живот или професионалния, неизменно стигаме до един момент, в който някой съди другия. Защо си си хвърлил чорапите там, защо не си свалил капака на тоалетната чиния, защо не си приготвила вечерята, защо не мога да си гледам мача заради тъпия ти сериал, защо мислиш така или напротив, защо не мислиш така...
Не успяваме да приемем другия с всички негови качества и недостатъци, не успяваме да признаем неговото право да бъде такъв какъвто е и иска да бъде. А всичко е толкова просто – така си се чувствал в този миг, така си го казал, направил.
И ето как бавно попадаме в капана на „той е такъв, тя пък е не знам си каква си”, а озовем ли се там, огорчението, обидата, гнева и омразата идват много лесно.
Защо сме „хейтъри” в собствения си живот? Защото така и не успяваме да се научим, че всеки човек е отделен свят и в този свят душата му има правото да бъде и да прави всичко, което ѝ се иска. Да, наистина, никак не е лесно да приемаш с леко сърце всичко казано и направено от другите. Но опитай. Научи сърцето си на хармония и смирение и ще видиш колко ще се промени светът ти.
Дали нямаше да е мъничко по-добър светът ни, ако можехме да живеем заедно, без да се дразним и да си намираме кусури?
Използвах тази така модерна думичка „хейтър”, защото интернет е мястото, където липсата на толерантност и разбиране си личи страхотно много.
В мрежата е особено лесно да проявим нетърпимостта си към различното – другият е непознат, повече няма и да се „срещнем”, не се виждаме, така по-трудната комуникация очи в очи ни е спестена, няма нужда да видим реакцията на „хейтването” ни веднага, може изобщо да не я видим, тук правата на другия не значат нищо, а реалната личност не съществува – хейтърът ѝ приписва всевъзможни недостатъци. И ето го най-големият пример колко много още има да учи човекът – как е възможно да размахаш пръст срещу някого, когато си прочел два реда от написаното от него, например, и нямаш никаква представа що за човек имаш срещу себе си? Не е ли по-добре да замълчиш, вместо да сипеш обиди? Защо смяташ, че извършваш подвиг, като използваш обидни епитети за човек, когото не познаваш, и осъждаш мнението му, защото е различно от твоето? Нямаш правото да го правиш, дори това да е най-близкият ти човек. И така, както ти хейтваш, някой ще хейти теб.
Добре, добре, ако това остане само в интернет, добре, но за съжаление пренасяме хейтърството на улицата, в реалния живот, в работата и в интимните си връзки. Неодобрението и раздразнението към другите са вечният ни спътник.
Защо ви харесва да сте хейтъри?
