Замисляли ли сте се, защо когато някой не споделя нашето мнение или не постъпва според нашите очаквания, ние просто го окачествяваме като тъп, лош, виновен и прочие? Защо все другите са в грешка, а ние – прави? Помислете по въпроса и докато мислите, хвърлете един поглед на текста, на който попаднах във форума на magiata.ucoz.com.
„Общият знаменател показва, че въпреки широката сфера на социалност, масово хората са се ограничили в три принципа на оценка на другите.
Не те харесвам, грозен си.
Не те разбирам, тъп си.
Не харесвам това, което правиш, лош си.
Не те харесвам, грозен си
На първо място човек харесва или не харесва някого по неговите белези, които е свикнал да търси у другите. Подхлъзва се по павичното търсене на характеристики, а не търси нови качества, което би било по-добрият вариант. Разбира се, най-добрият вариант за оценка, който днес се използва и в компютрите, е събирането на база данни. Но с каква база за оценка можем да се похвалим ние, рожбите на Мистър Пропър и модата на късите полички и блондинки с големи гърди.
Дали днешната култура, перверзната красота и извратени ценности се предават само с възпитанието, общуването ни един с друг и наситеността на комерсиализацията?
Ако ние като биологичен вид носим в себе си гени, наследени от хилядолетия назад, не сме ли започнали да носим в себе си и гените на новото време?
Някога назад във времето сме носили инстинктите за самосъхранение, за надмощие в стадото, за възпроизвеждане. Да погледнем обаче какво е станало днес с тези инстинкти.
Малките деца бият другарчетата си, защото им харесва. Докато майките им седят на пейката с други майки и си правят седянки, пушейки цигари.
В спалнята на съседите някой в момента прави секс с някого, но не с този, с когото вчера се качи по стълбите. И после ще си отбележи в бележника попълнената бройка, за да не се чуди след седмици дали е правил вече секс с този или не.
На сутринта остават само празните бутилки алкохол и вече почти проветрена миризма на марихуана. Трябва да преразгледаме какво наследство ще оставим след нас не само културно и битово, но и биологично.
Не те разбирам, тъп си
Не може да се отрече фактът, че всички обичаме да разбираме лесно и бързо опонентите си. Очакваме техните мнения да приличат на нашите. Често обаче това не е така и обикновено в този случай това, което ни се казва не го разбираме и нямаме информация за него. А ако е възглед, ние не правим опит да го осъзнаем.
Човек има изграден модел на приемане. Нещо като избирателната пропускливост на клетката. Приемаме добре единствено нещата, които са в нашата опитност, и които се вписват във интелектуалните ни възгледи.
Нежеланието да се вслушваме в другите и неспособността да разбираме информацията извън нас са изградили едно субективно оценяване, което сме свикнали да срещаме като "тъп си". Всъщност, качеството "тъп" не е съвсем ясно обособено, не съществува дефиниция, както няма и наблюдавано явление в действията на хората, което да се нарича "тъпота".
Хората един на друг приравняват слабите си способности за развитие на възгледите си, отказват да преоценяват възпитанието си и дори не се замислят за тези досадни пречки, които вечно товарят ежедневието. Всички имаме претенциите да сме умни, но всички действаме "тъпо" и вместо да се учим един от друг, се нападаме.
Не харесвам това, което правиш - лош си
Неразбирателството е съпътствало хората още в праисторията. Битката за плячката днес е битка за налагане на волята. Морал, религия, цвят на кожата, политически и бизнес интереси, борба за власт, надмощие, пари, сексуална ориентираност, етични схващания, принципи на работа, консумация на точно този продукт...
Ако трябва да направим една проста класификация на човешкия свят, повечето неща разделят хората. На няма значение какво. Разделението ли е пътеводната светлина в развитието на цивилизацията? Развива ли се човечеството като раса, като единност? Колко от нас биха се отказали от гореизброените неща? Колко от нас биха загърбели света си, всички онези велики дела, които сме постигнали, за да приемем една единствена малка част схващане, която не е наша?
Една малка частичка би помогнала да се избегне един малък проблем днес. Един малък незначителен проблем днес, които утре може да се допринесе за пагубното пропадане на расата. Индивидуалност, черта, която липсва във вселената, но е основна у човека.“
