Все говорят, че играчките на мъжете се променят с възрастта им само по мащаб и според кредитните им лимити. Но нека не се лъжем, мили момичета, и да си признаем, че семейният килер е пълен с наши, а не негови вещи.
Някога куклите се поместваха в дървената кутия под леглото, а сега се нуждаем от гардеробни стаи. Не поверяваме за нищо на света любимите си дрехи на която и да е самолетна компания. Мисълта червеният пуловер от мохер да се изгуби или повреди по пътя, направо ни влудява.
Роклите, обувките, аксесоарите – те са ни като втора уста. Говорят, когато ние мълчим. И тук изобщо не става дума за мода, а за онези дрехи, които с времето се превръщат част от нас.
Единствено жена е способна да затвори десетилетие спомени в две восъчни фигурки и една порцеланова ваза. И точно като своята майка и баба, ще събира наследството си домашни посуди, за да ги предаде някой ден на дъщерите си. Не защото не може да открие същите в магазина, а защото за нея са безценни.
Някъде бях чела, че „шкафът с подправки, библиотеката и гардеробът на една жена трябва да са богати“. Много точно казано. Бащите си помним с имотите, а от майките се научаваме да ядем, обичаме и да се молим.
Да, ние, дамите сме вещоманки! Но вещите ни си имат душа и побират цял един живот. Не ги заменяме, нито продаваме, нито подаряваме. Не търгуваме с части от себе си.
Затова, господа, спрете да ни обвинявате в безсмислено пазаруване. Докато източваме кредитните ви карти, всъщност градим семейната история.
