Отдавна спрях да се срещам с жени. Предпочитам мъжката компания. За разлика от дамите, потомците на Адам, винаги правят и казват това, което мислят. Не увъртат, не драматизират и не губят часове в анализиране на нечии думи и чувства. При тях всичко е просто, ясно, черно на бяло.
Не ме разбирайте погрешно, не мразя жените, нито приятелките си. Но само мисълта, че ще се наложи четири часа да обсъждаме и тълкуваме какво точно е искало да каже гаджето й с думите : „Уморен съм.“, направо ме влудява.
Ние, представителките на нежния пол не сме принцеси, а странна смесица между Drama Queen и Хорейшио. Виждаме проблем дори там, където е по-спокойно от планинско езеро и търсим несъществуващ скрит смисъл зад думите и действията му.
Ако мъжът ни е изнервен - проблем. Значи най-вероятно е спрял да ни обича. Ако е спокоен, пак проблем. Значи си има друга. Народът го е казал: „Не търси под вола теле“, но ние, жените, сме способни да накараме и вола да роди и телето да заблее.
Само че, момичета, крайно време е да проумеете, че „Спи ми се.“, означава точно това, а не че не ви желае и „Не те обичам“, не значи: „Луд съм по теб, но не искам да си го призная от гордост“. Ако пък не ви се обади, най-вероятно просто няма интерес...едва ли е го е блъснал трамвай.
Господата може и да не различават цветовете, но ако не беше безумната женска логика, черното за всички щеше да си остане черно, а бялото – бяло.
И да ви се иска, и да не ви се иска, мъжете се изразяват така – просто, ясно и точно. Онези, които не го правят не са мъже, а мутирали жени.
