„Все попадам на неподходящи” - е, тая песен една приятелка „ми пее” доста често. Вчера пак поредния я беше зарязал... Питах я дали го е срещнала в същия „долнопробен” бар, където се запозна с предните двама. Естествено, отговорът беше „Да!”. Тя си е такава, пада си по лоши момчета. Но ми се стори странно. Върти един и същи тип мъже, а очаква различен развой на събитията...
Признавам, че като цяло, лошите момчета са много привлекателни за нас. Около тях има мистерия. Защо е лош? Каква е историята му? Може би дълбоко в себе си е чувствителен? И естествено най-голямата заблуда - „Към мен ще бъде различен”. И няма нищо лошо в една такава авантюра. Глупавото е да имаш очаквания за бъдеще с него.
И още по-глупавото – да не даваш шанс на свестните момчета. Тях, моята приятелка нарича „смотаняци”... Много ме изнервя, когато говори така, а след това, пак ми плаче на рамото от лошия си късмет. Ми не, скъпа, не ти е лош късмета. Ти си си виновна. Като не ти се излиза със „смотаняци”…
Тя ми се сърди. Сигурно и други ще ми се разсърдят, но твърдо вярвам в позицията си. Не, че и доброто момче не може да разбие сърцето ти. Но да си наясно с какъв тип се хващаш и наивно да имаш надежди... Не го разбирам. Аз също съм била привлечена от лошо момче. Но си избрах да не се поддавам. А, ако го бях направила, със сигурност щях да го приема само като приключение.
Има нещо много предизвикателно в това да укротиш опърничавия. Само дето е почти невъзможно. А опитът се заплаща с много нерви, сълзи и разочарования. Понякога и с нощувка в районното... Ама, нищо, нали той щял да се промени?! Нали е вълнуващо?! И секси! Прилича ми на обсебване. Сякаш си поставяш цел и докато не се получи, не спираш. Без значение цената и средствата.
Питам, защо красиви и умни момичета допускат да се оплетат в такива мрежи? Толкова ли са екстремни, че обичат да живеят „на тръни”? Или им е приятно едно обаждане от „бандата” да прекъсне срещата им... Сигурно има някаква нереална романтика да попадаш в меле през ден. И така, докато лошото момче не захвърли играчката си, защото вече му е омръзнала.
Затова, позабавлявайте се и… Дим да ви няма. Искате щастие и хармония, хванете се със свестен тип. И да ви нарани, поне няма да се държи с вас като с „втора ръка”. Или още по зле – да ви завлече в собствения си жалък свят. И да ви остави сама да се оправяте. Изборът е личен. Отговорността – също.
