Ние всички имаме нежелани реакции към някои дразнещи шумове, независимо дали това е някой, който си изрязва ноктите в метрото с ноткторезачка или звука на тебешира върху дъската. Но има хора, които буквално биха искали да ударят нарушителите, когато чуят звуци като дъвчене, пиене, или дишане. Изследване, публикувано в Настоящата Биология, установи, че състоянието, наречено мизофония, има общ произход в мозъка.
Използвайки ЯМР, учени разглеждали мозъчната дейност на хора с мизофония и контролна група докато слушат неутрални звуци (дъжд), неприятни звуци (човек крещи, бебе плаче), и т.нар. прагови звуци (хранене, дишане, дъвчене, пиене). Когато хората с мизофония слушали праговите звуци, пламва дейност в тяхната предна кора, частта от мозъка, която обработва емоции. Изследователите открили също така нещо общо, което всички мизофони имат и то е "анормална функционална свързаност" в части от мозъка, свързани с паметта.
"Ние смятаме, че мизофонията може да е силно свързана с минали спомени, защото хората с мизофония са имали много лош опит", водещият изследовател на проучването д-р Сукбиндер Кумар от Института по неврология в Университета в Нюкасъл заяви пред „New York Times”.
Мизофонията не е признак на обикновена досада. Хората, които страдат от нея с тежък гняв или безпокойство, което може да накара ги да излезнат от стаята, да избягват кината завинаги, или дори се откажат от работата си, за да се измъкнат от праговите звуци.
Това е сравнително нова област на изследвания за невролозите и настоящото изследване не показва причинно-следствената връзка между тази анормална свързаност в мозъка и мизофонията. Това, което изследването показва, е, че мизофонията е истински неврологичен проблем. Възможно е, по-нататъшно проучване да даде решение, което не е свързано с причиняване на телесна повреда на всеки, който дъвче с отворена устата на една ръка разтояние.
