Имам един приятел мъж, но спокойно мога да го нарека „най-добрият ми приятел“! Нужен е само телефонно обаждане, независимо в колко часа, и той е готов за купон, кафе или просто разходка в парка. Само дето взе, че се ожени! Принципно нямах нищо против, радвам се, че е намерил жената на живота си. Но! Нещата се промениха!
Звъннах му онзи ден и вместо да чуя обичайното: „Трябват ми две минути и съм готов.“, от слушалката прозвуча: „Миии, не мога, чистя риба.“ Викам си, голяма работа, човекът е зает, пък и семейство има вече. После обаче се замислих, че не сме излизали повече от половин година. И което е най-лошото, никой не го е виждал да излиза, като изключим това, че един познат го беше засякъл пред супермаркета с няколко торби. И на него така бил отговорил: „Трябва да чистя риба, брат. Друг път.“
Това е то, станал е мъж под чехъл! А го помня един такъв палав, готов за приключения и вечно в неангажиращи връзки.
Затворих слушалката и се замислих, защо мъжете лягат под чехъла доброволно? Не е защото са глупави или безхарактерни. Определено моят приятел не е такъв. Тогава защо, по дяволите?
От много мислене и носталгия по това бившо приятелство се напих. Не знам от виното ли или от нещо друго, но изведнъж ми светна – мъжете лягат под чехъла, защото в предишния си живот са били жени! И отлично знаят какво е да си зарязан сам, когато съпругът ти пие бира с приятелите си. Знаят какво е да се молиш, крещиш, плачеш и пак да усещаш, че говориш на стената. Знаят какво е и някой да не зачита твоето мнение. Да, тези господа знаят какво е да си жена!
Както се пееше в онази песен на Бионсе “If I were a boy”, само че в мъжки вариант. А ние им се присмиваме. Боже, всъщност през цялото време сме се присмивали на собствените си желания. Вече знам, ако аз бях мъж, щях да бъда под чехъл, токче или там каквато и да е женска приумица. Защото, приятели, знам какво е да си жена и знам какво е когато с любимия говорите на различни езици.
Завиждам благородно на съпругата на моя приятел... той наистина прави великолепна скумрия на скара!
