Каца ли само веднъж птичето на рамото? Или само веднъж осъзнаваме/забелязваме, че е било там? Знаете ли колко възможности за любов, богатство, здраве, щастие, усмивки и успехи пропускаме всеки ден. Всеки ден! Защо? Защото решаваме да следваме на най-големите убийци на просперитета и развитието – предразсъдъците. Или всичко, което ни е набивано в главите с години и ние сме избрали да приемем за даденост. „Парите се печелят трудно“, „богатите хора са мошеници“, „просяците са нищожни същества“, „само с много труд ще успееш“, „не можеш да имаш всичко“, „бездомниците са опасни“, „всеки мъж изневерява“, „добрите деца са отличници в училище“, „България е страна без възможности“… мога да изреждам цял ден.
И за да не съм голословна, ще ви запозная с един социален експеримент, който абсолютно доказва, как предразсъдъците на хората могат да бъдат огромна пречка… във всичко!
"Млад мъж сяда на станцията на метрото във Вашингтон и започва да свири на цигулка... Студена януарска сутрин е. Той изсвири шест парчета на Бах за около 45 минути. През това време, тъй като беше пиков час, около 2000 хиляди души минаха през гарата, повечето по пътя им към работа.
След 3 минути:
Мъж на средна възраст забелязва, че там има музикант. Минувачът забави темпото си, спря се да послуша за няколко секунди и продължи по пътя си.
След 4 минути:
Цигуларят получава първият си долар от жена, която дори не се спира.
След 6 минути:
Млад мъж се облегна на стената да послуша, погледна часовника си и си тръгна.
След 10 минути:
Този, който обърна най-много внимание на музиканта бе едно 3-годишно момче. Майка му го държеше за ръка, но хлапето спря да огледа цигуларя. Майката избута детето и продължиха по пътя си, като малкият се обръщаше през цялото време да гледа назад. Това действие се повтори с няколко други деца. Всички родители, без изключение, принуждаваха децата си да не спират да вървят.
За 45 минути само 6 човека се спряха за известно време. Около 20 души му дадоха пари, без да се спират. Той събра общо $ 32,17. Когато цигуларят спря да свири и тръгна да си ходи, никой не го забеляза. Нямаше аплодисменти, нито признание.
Почти никой не разбра, че цигулар беше Джошуа Бел - един от най-добрите музиканти в света. Той изсвири едни от най-сложните парчета писани някога, с цигулка на стойност 3,5 милиона долара. Само един минувач го разпозна.
Два дни преди метрото, билетите в театъра в Бостън за концерт на Джошуа бяха продадени по $100 за място."
Е, приятели, бедното съзнание се ръководи от предразсъдъците! Светът е пълен с възможности, но бедното съзнание никога не може да ги види.
