Според психолозите, синдромът „Мадона” е най-честата причина за липсата на секс в брака.
Жените, който случайно са попаднали на съпруг с такъв прекарват години в терзания, питайки се какво не им е наред, след като мъжете им губят либидото си. Някои от тях споделят, че в началото на връзката са правели секс по няколко пъти седмично, докато след брака и особено след появата на децата, сексуалното желание на половинките им е намаляло до точка на замръзване.
Очевидно, един такъв мъж не си представя, че жената може да бъде едновременно „майка” и мръсница в леглото. Тези две понятия според него са несъвместими. Светата мадона е „доброто момиче” и не следва да е обект на сексуално желание, тя е неговата съпруга-мечта, но не и любовница.
Жената, която в началото на връзката постави условието „да не прибързваме” и има конкретна представа колко време трябва да се чака да се стигне до секс, за да не изглежда лесна, е идеалната половинка за мъжът с „Мадона” синдром. Той желае да се ожени за „добрата”, да има деца от нея, да я запознае със семейството си, да се гордее с нея пред приятелите си, но не и да задоволява сексуалния си глад с нея. Затова и постоянните изневери с „лоши” момичета, които се впускат бързо в авантюри са неговото хоби. Този мъж не страда от импотентност. Психологическа е бариерата, която го кара да приема жената вкъщи като светица и майка, но не и като „мръсница“.
В своите трудове Фройд е заложил този проблем. Според него, отказът на мъжа да приеме жена си като сексуално равен индивид, който има нужди също като него, е свързан със спомена и представата за неговата майка. Когато жената е съпруга и е родила деца, той вече започва да прави паралели между своето семейство и отношенията между родителите му. За него майката е свята, неопетнена и е анти-секс обект. Той допуска, че показва неуважение към жената, която го е родила, ако си позволи да мисли за майката на собствените му деца като за „курва“, способна да задоволи мръсните му фантазии. Във вътрешния свят на този мъж семейството е висша ценност и любовта към съпругата му може да е безгранична, но сексът е нещо, което той свързва с „проститутките” извън дома. За него улицата е място, където да е възбуден, а у дома трябва да е любящ съпруг и баща. Всичко опира до категоризацията на жените като „светици” или „курви”. Психолозите дават за пример думи от първо лице на мъже, който попадат в категорията „Мадона” синдром:
„Сексът с другите жени беше просто, за да задоволя нуждите си. Колкото по-своенравна и свободолюбива беше една жена, колкото по фриволно се държеше или изглеждаше, толкова повече я исках аз. Никога не съм обичал нито една от тези жени, макар да съм им го казвал. Правех го само за да получа това, от което имах нужда – просто секс от жена, която ме възбужда и мога да приема просто като сексуален обект. Нищо повече. Аз обожавам съпругата си. Тя е най-прекрасната жена на света и никога не бих я изоставил. Тя и децата ни са най-ценното ми нещо. Обожавам я, но не мога да си представя да правя секс с нея.”
