Едва ли има мъж, който да не се разболявал поне веднъж от синдрома „Искам чуждото“. И май това е една от главните причини господата да изневеряват. Не, че не обичат половинката си, просто не могат да устоят на изкушенията.
Не си мислете обаче, че ние, жените, сме имунизирани срещу този синдром. О, нас ни тресе дори повече. В началото започва с леки съмнения, преминава през поносимост и накрая всички други мъже са по-добри от нашия.
Но когато отново, мили дами, си зададете въпроса: „Ами ако бях избрала Пешо, а не Киро?“, не бързайте да си отговаряте. Преди това ви препоръчваме да прочетете тази история, на която попаднахме в Интернет. Дано ви стане ясно, защо чуждото винаги е по-хубаво!
„В прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. Един от тях обработвал земята, вторият пасял овце, третият ловял риба ...
След известно време те се явили пред своя Отец с молба:
-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ им дал тесто и казал:
-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - пълна, слаба, висока, малка ... Аз ще им вдъхна живот.
След това Господ изнесъл блюдо със захар и казал:
-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Всички така и направили.
Но Господ се разгневил:
-Сред вас имам измамник. На блюдото имаше в действителност единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. И Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала.
Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. А само един от Адамовците знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той сам. „
