Ромите Лука Лъкатуш и Марсела Череши дошли да припечелят в Швеция, за да могат да възстановят изгорялата си къща в селце в Северна Румъния.
Прехраната си обаче започнали да изкарват просейки, макар и по улиците на третия по големина град в Швеция – Малмьо.
Двамата румънски роми обаче биват поканени да започнат работа в музей! И така, вместо между 30 и 60 крони, събирани под дъжда, те увеличават ежедневните си доходи с около четири пъти.
И просто позират като произведения на изкуството, в рамките на два часа, в общински музей на съвременното изкуство.
Лука Лъкатуш е дърводелец на 28 години, който е напуснал селото си в Северна Румъния.
Неговата приятелка се казва Марсела Череши. Тя е на 26 години, бременна с първото дете на двойката. Марсела има от предишна си връзка две деца, които живеят при сестра й.
"По-добре е, отколкото на улицата. Навън е студено, а и хората са по-симпатични тук. И няма нужда да говорим много", казва Лука Лъкатуш пред АФП.
Неговата надежда е с около 15-те евро, които печели на час, да ремонтира опожарената къща, в която казва, че живее от две години.
Затова и социалните служби вземат две от четирите му деца, а другите две са изпратили при роднини.
Ето как, макар и мислейки предимно за прехраната си, Лука и Марсела, създават изкуство…
Което е някак по-добре да си мислим. Че просията все пак се е превърнала в изкуство, има кауза, по-добър живот за двамата, търсещи късмета си в друга европейска страна.
„Просещите роми са настанени в двата ъгъла на изложбената зала, облепена с изрезки от вестници с публикации на тема социални проблеми.
Посетителите се задържат съвсем за кратко пред просяците и бързат да напуснат помещението“, отбелязва агенцията.
А междувременно просията продължава да съществува…
Разрешена е в Швеция и в частност в Малмьо, където се "трудят" по този начин около 150 роми.
Изникват и въпроси, като например дали тази новина е толкова важна, че да говорим за нея…
Не. Защото няма да подобри живота на хората, които няма да тръгнат да просят, а ще дишат и кретат, докато могат… „с достойнство“…
И да! Защото задава много глобални въпроси и припомня все така удобно забравяни истини…
За просията, за ромите, за хората, които страдат и няма да излязат да просят! За децата, за начина им на отглеждане и възпитание! За Късмета… Макар и само на двама души!
