Изложба „Голо мъжко тяло 1856 -1944”, Софийска градска художествена галерия

На днешния празничен ден , 3 март, да се обърнем към българската култура и изкуство.

На 21.02.2017 бе открита изключително интересна за дамите изложба в СГХГ – голото мъжко тяло в българското изобразително  между 1856 и 1944 г. Женската публика може да се полюбува както на качествени художествени произведения от историята на българското изобразително изкуство, така и на снажните тела на моделите – млади и атлетични младежи, позиращи в ателиета и художествени школи в България и Европа. Интересно е да се види как е отразена в изкуството еротиката от края на по миналия и миналия век в България.

 Експозицията, първата по рода си в България е интересна не само поради тематиката си, която е слабо изследвана в българското изкуство, но и поради изключителните експонати, някои не показвани до сега, събрани от цяла България, от държавни и частни колекции. Изложбата включва живописни платна, скулптури и рисунки, като голяма част от тях са етюди, учебни задачи в художествени академии в и извън България.  В галерията могат да се видят произведения на най-известните български художници и скулптори като Майстора, Златю Бояджиев, Андрей Николов, Илия Бешков и др., и работи на слабо познати или напълно забравени автори, които обаче не отстъпват по качество и талант – Иванка Ксенофонова, Васка Баларева , Никола Канов, Димитър Радойков. Присъстват и редки автопортрети – Марин Георгиев – Устагенов, изобразил себе си в „Разпятие” 1901 г.

Да започнем с първия датиран живописен мъжки акт на Станислав Доспевски от 1856 г. – награден за това платно със сребърен медал  на Императорската художествена академия в Петербург , където е учил той, - строго академична работа с невероятно познание на анатомията, светлосянката и техниката на живописта, която може да се мери с редица западноевропейски художествени произведения. Преминаваме през също академичната работа на гола мъжка фигура Христо Цокев . Интересно е как през десетилетията  движението измества статиката в позата на модела, строгия академизъм отстъпва място на влияния от импресионизма, сецесиона Ангел Спасов –Голо мъжко тяло с червено наметало, 1914 г.) импресионизма - Никола Кожухаров , Златю Бояджиев , дори съзнателната липса на завършеност – Иван Ненов . Работата на Станю Стаматов „Семейството на художника на нудистки плаж „ по своята пленерност и  композиция напомня „Закуска на тревата” на Мане и е абсолютна новост в България за 1921 г.- голи тела в екстериор!

Станислав Доспевски, 1856 г.

Ангел Спасов –Голо мъжко тяло с червено наметало, 1914 г.

Станю Стаматов „Семейството на художника на нудистки плаж „ 1921 г.

Напълно различни са  символистичните произведения от малко по-късен период, представляващи вече динамично раздвижени композиции на Христо Станчев, 1925 г., Георги Машев, от 1939, цветните , изразителни многофигурни платна от 20-те години на Жельо Станчев. Типично символистичен и митологичен  е сюжетът  и академичният стил на работата на Борис Денев от 1920 г. мъжка и женска голи фигури на фона на нереален, райски пейзаж.

Христо Станчев, 1925 г.

ляво- Георги Машев 1939 г.

Жельо Тачев, 1924

Борис Денев, 1920 г.

Кураторите на изложбата – Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров са провокирани от две изложби -„ Голи мъже от1880 до днес в „Leopold Museum във Виена /2012/ и подобна в Musée d'Orsay , Париж /2013/ и въпросите, които те поставят. Тези две изложби предизвикват обществен дебат по отношение на еротиката и сексуалността и дори някои от рекламните  плакати са забранени.

Жеко Спиридонов, Сатир, 1896

„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ –Кенет Кларк. 

Изложбата в  Софийска градска художествена галерия можете да видите до 26 март, като днес, на празничния 3 март галерията работи извънредно със свободен вход.

В съседната зала на Софийска градска можете да видите не по-малко интересната изложба на съвременния автор Камен Старчев – „Последен репортаж” векторни графики  и дигитален печат върху хартия. Освен   естетическото си въздействие, те стоят съвременно и актуално, не само на българската, но и световната арт сцена.

Автор: Ани Венкова