Колко дълго трябва да гледаме едно произведение на изкуството, за да го разберем?

Това е лесен въпрос:  Учените са установили точното количество  време, необходимо, за да разгледаме едно произведение на изкуството и да го разберем - четири минути и осем секунди.

Шегуваме се. Подобно на почти всеки въпрос, в този смисъл, отговорът е много субективен и зависи от произведението на изкуството, както и колко добре подготвен е зрителя в разбора на визуални изображения. Но спокойно можем да  кажем, че, най-общо казано, ние не наблюдаваме произведенията на изкуството достатъчно дълго време. Точните цифри са различни, но проучвания са установили, че средното време, което човек прекарва на картина или скулптура в музей е между 15 секунди и 30 секунди. Това е достатъчно време, за да се разбера какво се опитва да представи изображението (или не, ако гледаме абстрактна работа). Но това не е достатъчно време, за да изживеете напълно работата.

Джеймс О.Павелски, директор на образованието в Университета за Позитивната психология ,Пенсилвания  сравнява начина, по който повечето хора се разхождат из музея с опита за разходки из библиотечните рафтове. "Когато отидете в библиотеката," казва той пред Ню Йорк Таймс ", не ходите из рафтовете, гледайки кориците на книгите и по пътя да ги поствате на приятелите си," -Аз прочетох 100 книги днес! " "Твърдението тук е, че хората отиват в един музей, прекарват часове там и гледат стотици произведения, излизайки обаче често се оказва, че не са видели нищо. Когато преподава, Павелски иска от студентите да прекарат 20 минути пред  една единствена работа.  Съзерцанието, твърди той, не само подобрява оценяването на изкуството, но също така може да има същия благоприятен ефект като медитация.

Изучаването на произведение на изкуството за продължителен период от време, вместо да правиш други неща (20 минути е почти пълен епизод от сериал) определено  е важна част от разбирането на това, което се крие вътре в него. Студентите по история на изкуството, които са натоварени с такива задачи знаят колко много може да побере една картина в очертанията на рамката си. Но картината не трябва да се приема за даденост,  това е общоизвестен факт. "Хората в света на изкуството обикновено знаят колко мощно може да въздейства едно произведение на изкуството ако го гледаме повече от седем секунди", казва Фил Тери, който основава „Slow Day Art”, инициатива, която приканва хората наистина да направят пауза и да разгледат внимателно работите в музеите.

Тери не идва от специализирана среда , свързана с изобразителното изкуство. Един ден просто се разхождал из Еврейския музей в Ню Йорк и решава да посвети един част на картината  „Фантазия” от 1943 на Ханс Хофман. "Това беше умопомрачаващо изживяване," казва той. "Това напълно ме шокира, колко добър е автора и колко много видях.

Той основава „Slow Аrt Day”същата година, и програмата стартира следващата година. Основните институции като MOMA , Сан Франциско и по-малките музеи като Музей на изкуствата, Бирмингам са прегърнали идеята, като дори предлагат редовни сесии в неделя. Slow DayArt е изцяло доброволческа дейност.

Необходимостта от програма като Slow Ден Art със сигурност е продукт на нашата дигитална ера, в която има твърде много съдържание, за да може да се консумира с преценка, така че вместо това, всичко се възприема твърде бързо.

В началото на историята на музея Гугенхайм , когато той беше  Музей на Необективната Живопис,  беше медитативно пространство, изпълнено с  аромат на тамян, класическа музика и картините висяха толкова ниско, че бихте могли да седнете и да ги гледате на нивото на очите си. (Днес, въпреки че новата проектирана сграда от Франк Лойд Райт- е нещо като храм; катеренето по спиралата на Гугенхайм в Ню Йорк е като ходене на фитнес.)

Музеите (и пресата, свързана с изкуството) често са обсебени от посещаемостта. Броят на посетителите , който влиза през вратите  на една институция се разглежда като най-важния показател за неговата дейност-очевидно, привличането на хора в музеите е предпоставка за оценяване на изкуството.Но ние се чудим дали проследяването на  ангажимента на аудиторията - средното прекарано време  в изложба или повторните посещения -всъщност не е по-полезно, ако се опитваме определим до колко хората комуникират с изкуството. В крайна сметка обаче, никой не решава колко бързо ще минете през музея , освен вас самите.

Вие може да прекарате 10 минути пред една картина, или бихте могли да се вглеждате в нея повече от час. Или пък може случайно да бъдете заключени в музея и да прекарате цяла вечер с изкуството. Изборът е (предимно)  ваш.