След един месец трябваше да ходя на сватба. Моя съученичка щеше да се омъжва. Казвам щеше, защото хвана бъдещият си съпруг в изневяра. Не се знае дали е било мимолетно, но тя не можа да му прости. Не само, че беше съсипана, ами, плачейки, категорично ми заяви, че никога повече няма да се довери на мъж! Ще мачка по пътя си, „за да разберат и те, какво е”.
Какво да кажеш на човек в такъв момент? Ще го преживее, тя е силен характер. Другото обаче ме притесни повече. Няма да повярва повече на мъж! Доводът й беше железен - след като любовта на живота й й е изневерила, какво остава за другите! Как да й обясня, че, може би, не той е „нейният човек”? А и ако наистина мисли по този начин, сигурно и да срещне истинската любов, просто няма да й даде шанс.
Страшното е, че не само тя разсъждава така. Всички тези момичета, които другите през зъби наричат „кучки”… Всъщност те са просто наранени и предадени! Това е техният начин да се справят. Да се защитят от подобна болка и унижение за напред.
Емоционалните щети, които изневярата оставя след себе си, могат да създадат сериозни проблеми с обвързването и доверието.Предателството е жестоко! Съсипва самочувствието. Насажда страха, че ще се повтори. Но, колкото и трудно да е, ще трябва да се справите. Не наказвайте някого, за грешките на друг. Още по-малко себе си!
Аз вярвам, че не трябва да се затормозяваме с глупости. В смисъл - да, тежко е, но все пак е глупост. Моята философия за живота е твърде проста. Не очаквай нищо от никого. Ако ти се случи нещо гадно, търси положителното в него. От тази позиция, виждам случката с приятелката ми като за нейно добро. Това не е бил подходящият мъж и съдбата й помогна да го разбере, преди нещата да станат по-сложни. Не всяка жена има този късмет, нали?
Затова, ако някой ви е изневерил, не се озлобявайте, не издигайте стени, не живейте с мисълта, че ще се случва постоянно. Твърди се, че всеки изневерява. И че има безобидни залитания. Въпрос на характер и гледна точка. За мен изневярата си е изневяра. И винаги е извършена от неправилния човек.
Наречете ме идеалистка, но аз вярвам, че в истинската любов няма място за предателства! Всички огорчения идват от грешните хора. Но това не означава, че няма да срещнем правилния! На мен поне това ми се струва като достатъчна причина, за да не се превръщаме в кучки. А да даваме шанс. Макар и с цената на поредното разочарование!
