Всеки е имал моменти на отчаяние. Когато любовта на живота ни ни е напуснала, когато сме загубили амбицията си да се борим, когато нямаме право на избор... причини безброй. В тези моменти, ние имаме навика да помним думи, които ревниво пазим за студените и самотни нощи. Тези думи са нашата утеха. Истината е, че всяко сърце има своето изречение, онова, което го кара да тупти по-бързо. И по този повод, реших да ви споделя една история, на която попаднах в shtastieto.com.
„През 1937 г. загубих мъжа си. Изпаднах в много тежка депресия, бях останала и почти без пари. Писах на някогашния си работодател, господин Лион Роуч от "Роуч-Фулът", и се върнах на старата си работа. Някога си изкарвах прехраната като предлагах алманаси на училищните управи из провинцията. Бях продала колата две години преди това, когато съпругът ми се разболя, но успях да събера достатъчно, за да си взема стара кола на изплащане, и започнах отново да разпространявам книги.
Мислех си, че като тръгна отново на път, това ще ми помогне да се справя с депресията. Но да пътувам и да се храня сама ми действаше доста угнетително. Част от територията ми не бе много доходоносна и макар вноските за колата да не бяха големи, аз едва смогвах да ги изплащам.
През пролетта на 1938 г. се бях установила във Версай, Мисури. Училищата не разполагаха със средства, пътищата бяха лоши, в един момент се почувствах толкова самотна и отчаяна, че ми мина мисълта за самоубийство. Струваше ми се, че никога няма да успея. Нямаше заради какво да живея. Всяка сутрин ме ужасяваше перспективата да стана от леглото и да се боря с живота. Страхувах се от всичко - че няма да мога да си изплащам вноските за колата, че няма да имам достатъчно пари за храна. Страхувах се, че здравето ми се влошава, а нямах пари за лекар. От самоубийството ме възпираше само мисълта, че ще причини голяма болка на сестра ми и това, че нямах достатъчно пари за погребение.
Един ден прочетох статия, която ме извади от унинието и ми вдъхна кураж да продължа да живея. Винаги ще съм благодарна за едно изречение в тази статия. То гласеше: "За мъдрия всеки ден е нов живот". Написах го на машина и го закачих на предното стъкло на колата, за да ми е постоянно пред очите, докато карам. Открих, че не е толкова трудно да се живее ден за ден в добрия смисъл на думата. Свикнах да забравям вчерашния ден и да не мисля за утрешния. Всяка сутрин си казвах: "Всеки ден е нов живот".
Успях да преодолея страха си от самотата и бедността. Сега съм щастлива и прилично осигурена, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота. Вече знам, че никога не бих се страхувала, каквото и да ми поднесе животът. Знам, че не бих се плашила от бъдещето. Знам, че мога да живея ден за ден и че за мъдрия "всеки ден е нов живот".
Вие открихте ли изречението, което да води сърцето ви?
