Ужасно е да има деца, които, по различни причини, не са изживяли своето детство. Не е никак прекрасно обаче и да има и възрастни, които пък си позволяват прекалено много детство и не успяват да разберат истинското значение на думата отговорност, всеотдайност, мисъл за чувствата на другия!
Не става въпрос за хората, които са запазили детското в себе си и успяват да бъдат толкова чаровни и сладки същества, когато поне за малко си позволят да забравят за работния ден, и за хилядите неща, с които са се заели… като възрастни – и в личен, и в професионален план.
Става въпрос за инфантилните хора, за които отговорността е одежда за пред хора, чувствата са непостоянни, и важни, когато става въпрос за тяхното благоденствие. Техните задачи, макар и в много случаи по-маловажни, са най-егоистично закриляните.
Определено всеки, в някакъв етап от живота си, е срещал такива хора…
И знае как днес е вероятно да се тръшкат колко много те обичат, но утре може да изкочи някой полет на въображението. И там обикновено се самозабравят, или по-скоро много бързо могат да изчезнат от отношения с жената на живота си, например...
Като дами обаче няма как да не засегнем и този тип мъже.
Дали заради неизживяно детство, натрупани комплекси, прекалено дълго до полата на майката и до здравата ръка на бащата, но инфантилните мъже продължават да будят недуомение и да присветват като най-силно светещия червен светофар.
Не си мислете, че буквално са на детската площадка, заровили кофичка в пясъчника. По-скоро си ги представете даже по-ярко присъстващи в общественото пространство, с работа като за възрастни.
Позициите на инфантилния мъж даже са стабилни. В поведението си намира великолепни оправдания, като да призовава към традиции, към добри чувства, праволиненйни и дори крайни мирогледни позиции.
За себе си обаче винаги ще се стреми да вземе решение, по-скоро угодно и както повелява на собствените му закони.
И онази любима, която така непоколебимо е приканвал към благоразумие, може и за секунди да изчезне от съзнанието му, ако си навлиза в период, в който е време да изживее някоя забавна любовна история или пък, за да си довърши някой проект.
Имайте предвид обаче, че такьв мъж вероятно крие много запас от любовта, която трупа като дете, което е много обгрижвано (сигурно още му изпращат храна почти всеки ден, като в първите студентски години).
Въпросът е дали тази любов той може някога да осъзнае изобщо и да почувства истински.
По-скоро на това е способен голям човек от противоположния пол, чиято мъжественост не е само в сетивата, а и в съзнанието!
Освен това инфантилният тип мъж може и да ви подари хиляди валентинки, но да не знае защо би го направил и след една година, например.
Защото дотогава все за нещо ще е намерил да ви изкара виновна, че сигурно нещо на него не му се получава, докато подрежда като конструктор своите саможиви мечти.
През това време големите, зрели като съзнание и постъпки, хора ще споделят с вас и чувства, и мечти, ще правят балончета с дъвка докато си мислят… толкова я обичам…, представяйки си бъдещето…
