Бях на гости при приятелка във Варна. Тя покани няколко свои дружки и си спретнахме парти по женски. Вкусна вечеря, малко повече вино, клюки, клюки и много смях.
Всичко вървеше чудесно, докато телефонът на едно от момичетата звънна. Беше приятелят й. Панически направи жест да мълчим, да намалим музиката, ако може – и да не дишаме. „Легнала съм си и гледам филм. Лека нощ и на теб, ще се видим утре” – каза тя. Втрещих се. „Защо го излъга?” – попитах. Отговорът беше „Много е ревнив, не искам да гледам кисела физиономия три дни”.
Добре де, но тя не правеше нищо лошо - хапвахме, пиехме вино и се забавлявахме. На всичкото отгоре, бяхме само момичета. Ами, ако приятелят й след време разбере, че не си е била вкъщи, а на купон? Какво ще си помисли? Щом крие, значи „има нещо”! Хайде върви обяснявай тогава... Нямаше как да не се запитам, защо позволяваме ревността да разваля връзките, карайки ни да лъжем?
Да си призная и аз съм лъгала така. Не, че съм вършила нещо нередно, не съм искала излишни проблеми. И натяквания, и разпити, и „кисели физиономии”. Сигурна съм, че разбирате за какво говоря. Всеки от нас го е правил. А много ценя доверието и искреността, колкото и противоречиво да звучи. Въпросът ми е, защо си го причиняваме?
Уточнявам, че нямам нищо против онази малка ревност, която гъделичка самочувствието. Против съм обсебващата, която води до прикриване и лъжи. И то за нищо! Знам, че има доста причини, каращи хората да ревнуват - неувереност, горчив опит, липса на уважение и много други. Но, идеята ми не е да анализирам „защо?”, а да отправя послание – спрете!
Прекалената подозрителност потиска. Неприятна е, отблъсква, задушава. Дразни! А най-лошото е – ражда лъжи! Нищо, че са малки, знаете поговорката за това кои камъчета обръщат колата... На всичкото отгоре, хванете ли някой в лъжа, ставате по-недоверчиви, а това води до още по-голяма ревност!
Излезте от порочния кръг. Не това е начинът да успокоите страховете си. Точно обратното – отчуждавате партньора си! Рискувате дори мисълта за вас да му е досадна. Повече доверие, ако той или тя не го оправдае – нищо, поне навреме сте разбрали, че не е за вас.
Уверявам ви – иска ли да ви изневери, няма как го спрете! С тягостна ревност по-вероятно е сами да го тласнете натам.
