Вечно я търсим, чакаме и бленуваме... Тази толкова желана истинска любов!
Учим се как да й грабнем вниманието, как да й се харесаме, как да я задържим, как, как, как... А защо просто не се спрем, защо просто не си поемем дъх и не я оставим тя да ни намери?
Замислете се, дори да овладеете най-силните тактики за прелъстяване, дори да се научите на изкуството на обичта, нима това ще е реална предпоставка да получите истинска любов? Едва ли? Защото вие самите ще сте фалшиви!
Когато се нагаждате спрямо очакванията и разбиранията на някой друг, той никога няма да бъде с вас истински. Всъщност, единственият начин да получите шанса да срещнете и изживеете своята истинска любов е като се осмелите да бъдете себе си!
Когато разголите душата си и покажете своето истинско Аз, с всичките му положителни и отрицателни страни, само тогава ще можете да срещнете човек, който да откликне на това, която сте.
Нима си заслужава да играеш ролята на някой друг, за да се харесаш на някого другиго? Нима на това може да му се каже щастие? О, не. Това е заблуда.
И колкото и абсурдно да звучи, най-трудно понякога е да бъдем себе си в любовта. Но си заслужава! Подяволите, заслужава си един ден да откриеш, че някой е с теб и ще бъде с теб заради теб и въпреки теб. Защото те познава такъв, какъвто си и помежду ви всичко е истинско.
А вие кое избирате? Истинската любов или маската в името на една фалшива любов?
