Винаги сме смятали, че успелият човек е този, който има мечта. Защото пътят към върха винаги започва от ниското и за да имаш куража, постоянството и мотивацията да стигнеш до край, ти трябва пътеводна светлина... Без нея си обречен на провал!
И в този ред на мисли искаме да споделим с вас една история, която може да промени нагласата ви към това как да живеете живота си, на какво да обръщате внимание и на какво не. И в крайна сметка тя да промени целия ви живот към по-добро! Защо не?
Ето я и нея...
„Веднъж един професор е бил нает, за да проведе лекция на петнадесет директора на големи компании в Северна Америка, на тема: „Ефективно планиране на времето".
Това бил първият от петте работни семинара, но въпреки това старият преподавател не разполагал с достатъчно часове, за да обясни своята теза. Стоейки пред елитна група, готова да напише всичко, което експертът им обясни, той казал: „Ще направим един експеримент".
На масата, която го отделяла от учениците му, той поставил 4 литров буркан, след това го натъпкал до горе с камъни, големи колкото топки за тенис и попитал: „Бурканът пълен ли е?".
Всички отговорили: „Да".
Професорът изчакал няколко секунди и отново попитал: „Наистина ли?". Облегнал се назад и извадил съд с чакъл. Внимателно изсипал чакъла в буркана с камъни и той се поместил на дъното, прониквайки сред камъните. Старият учител повдигнал очи към публиката и задал същия въпрос: „Е, бурканът пълен ли е?".
Този път учениците, прозрели хитростта му започнали да умуват... Един от тях предположил: „Вероятно-не".
Тогава професорът извадил още един съд, който бил с пясък. Изсипал го в буркана с камъни и чакъл и той запълнил празното място помежду им. И пак запитал: „Бурканът пълен ли е?".
Сега без колебание всички студенти извикали в един глас: „Не!".
„Добре"- усмихнал се доволно учителят им и излял купа с вода до върха на буркана. „Каква е великата истина, която разбрахте от този опит?"- запитал той елитната група.
Най-смелият заявил: „Когато мислим, че денят ни е ползотворен и запълнен, винаги можем да добавим и някоя друга среща или разговор, така че да сме по-ефективни в своята дейност".
„Не!"- твърдо отвърнал професорът. После допълнил: „Опитът трябва да се приема, както следва. Ако първо не сложим камъните, после няма да можем да ги добавим".
Настъпило мълчание. Професорът продължил: „Кои са скалите във вашия живот? Здравето? Семейството? Приятелите? Какво най-много ви харесва? Каква кауза защитавате? Какво трябва да научите? Ако не отделите най-напред камъните, които са важни за вас, може и да не успеете в живота. Ако приоритет са малките неща като чакъла и пясъка, с тях ще запълните живота си и няма да имате достатъчно време за онова, което е наистина важно за вас. Така че не спирайте да си задавате следните въпроси - „Кои са големите камъни в живота ми и кои са приоритетите ми...?".
Професорът впил поглед в обърканите студенти, махнал приятелски с ръка и напуснал залата".
Е, приятели, кои са вашите най-големи камъни?
Вижте още:
Историята на един Щастливец
Историята на едно малко момиче, която разтърси света
