Страшна реч! Страшна, защото повечето от нас, дори след като я чуят, ще продължат да живеят така, сякаш нищо не се е случило, сякаш не са видели истината за живота си или по-скоро за липсата на такъв. Както е казал Джордж Карлин: „Добавихме години към човешкия живот, но не и живот към годините”.
Живеенето в социална мрежа е илюзия за живеене – повече отнема отколкото дава. Това е новият вид телевизор, в който сами сме си и продуценти, и режисьори и главни актьори. По-добър от предходния, но също толкова манипулиращ. Нарежда ви моментално на опашката – там, където са вечно отлагащите, вечно бързащите и полуживите.
Да, знам, че това е един стар спор. Също така знам, че понякога срещите, които се случват „виртуално“ оказват огромно влияние върху „реалното“ съществуване.
Защо да спираме или да попитам по-реалистично: защо да се ограничаваме? Ако изпитваш истинско удоволствие от пребиваването си във виртуалното пространство, какво лошо има да го удължиш? Ами, „дозата“ прави лекарството – или ви помага, или ви трови като дисбалансира останалите области, в които се изисква да присъствате изцяло.
Мислете за фейсбук като за инвестиция или вид помощ за „живия живот“ – вие инвестирате времето си там и ако не печелите нищо, значи се самозалъгвате. Печалбата може и да е символична.
Не става дума само за бизнес, поддръжка на сайт или организиране на събитие. С колко от „приятелите” си сте се срещали? Колко от прочетеното сте приложили на практика? Или просто си събирате любими цитати, за да покажете на... себе си колко се харесвате?
Има нещо дълбоко сбъркано във всичко това, в очакването и потребността от чуждо одобрение.
Обявявана за една от най-свободните платформи, чрез която можеш да си организираш я протест, я флашмоб (то, има ли разлика вече?), както и да срещнеш половинката си, фейсбук всъщност до голяма степен се превръща в платформа за конформизъм и лентяйство. Досущ като протеза за социалните взаимоотношения. Изземва от нас функции и умения, които се предполага, че сме развили или усъвършенстваме.
Ще кажете, че си зависи от човека – кой как го използва. Не е проблемът в компютъра, а в нас или в способността ни да се контролираме. Дори да не отричате, всъщност сте зависими. Можете да си изтриете профила, но рано или късно ще се върнете... като всички нас. Защото, веднъж опитали този „опиум за ума“, искате още и още... Само хората, които никога не са си създавали аватар или виртуален профил, могат да устоят – така е направена системата, че дори е невъзможно напълно да се изтрие. Доживотно досие. Честито!
Но вместо да се тръшкате или подсмихвате, изгледайте видеото и си вземете бележка! Даже си я запишете и залепете на компютъра: „колко жив съм днес?“ Или нещо поетично за събуждане като това: „Видях много хора, които нямаха дрехи и много дрехи, в които нямаше хора”. Погрижете се за душата си, защото това е единственото, което реално притежавате. А на нея и е необходима „жива“ храна и живо общуване – независимо къде се случва, дори във Фейсбук. Стига клишета. Стига разделение. Достатъчно сме отричали, време е да творим. Създавайте нещо свое – това е най-добрата противоотрова и показател за наличие на „духовен” живот.
Виж още:
Кога се превърнахме в смартзомбита (видео)
Kак да се върнем към истинския живот
