Едно разбрах в последните 2 години – кризата стимулира мисълта повече от всичко друго. Хората стават невероятно изобретателни, въпреки че за нас, българите, това не важи. Ние сме си изобретателни по манталитет. Страната ни дори не е сред средно развитите, а всяка втора кола на улицата е последен модел. Ако вие все още не сте разбрали как точно се изкарват пари по време на финансова криза, ето ви един пример!
„Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
- Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд тестисите ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двадесет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванадесет без петнадесет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали тестисите му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванадесет без петнадесет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванадесет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че тестисите му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? – попитал президентът на банката.
- Оставете го – отвърнала дребничката възрастна госпожа.
- Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!“.
