Имало едно време принц и принцеса... Те живели щастливо, докато един ден принцесата не открила друг принц, с по-голям дворец и повече прислужници. Новият принц не карал каляска, а нов модел Бентли и вместо писма, пишел имейли. И така принцесата кръшнала на своя принц. Защо?
Ами защо пък да не?! Вероятно принцът не й е обръщал нужното внимание, зает със своите кралски задължения, графикът му бил препълнен и нямал време за своята принцеса. Отделял по ден-два, а през останалото време градял имиджа си на принц.
Така погледнато върху нещата и двамата са в правото си. Тя не е била щастлива в това положение и е потърсила щастие на друго място. Той пък е искал да си гради името и да успее. Чудна история!
Така те живели дълго време. Принцесата кръшкала, а принцът, без да подозира, гледал кариерата си.
И какво сега да оправдаем принцесата, о горката тя. Да, ама не! Използвала тя другия принц, колкото може и когато той й омръзнал или вероятно тя на него, принцесата се върнала пак към стария си начин на живот и си останала при своя трудещ се принц. Вероятно го чакала да стане крал, а тя кралица, че да може да си клати краката в лятната градина на двореца и да капризничи и важничи с потеклото си.
Какво потекло принцесо, питам аз? Ти, която забрави за своя принц, когато вероятно той е имал нужда от подкрепа в начинанията си и отиде да мачкаш копринените чаршафи в съседния дворец? А, когато и това ти дотегна, се върна обратно все едно нищо не се е случвало.
Ти не обичаш своя принц, не си обичала и заместника му, ти обичаш само себе си, защото си егоистична и хленчеща глезла.
Говориш пред приятелките си колко чудесен мъж имаш, а ти с цялото си великолепие си омърсила иначе една чиста любов. Вероятно не приказна, но истинска. Лоша, лоша принцеса, ако съм на мястото на твоя принц, първо ще оставя ламята да те отвлече и после ще те спася… ако ми остане време…
