Хубаво е да има четири сезона. Обаче, когато навън скове зверски студ, те налягат едни мисли… Имаш чувството, че дори на Северния полюс се преживява по-лесно, отколкото тук в България. Всяка година има и зима и всяка година тя ни изненадва. И това е само началото. В „Полярните дневници на една софиянка” или по-точно на krasitta от blog.bg има доста от останалото, което звучи като извадка от българското зимно ежедневие.
„Студът пак ни изненада. Всъщност, не, тази година се подготвихме, защото седмица преди арктическия, полярен, сибирски студ, метеоролозите ни предупредиха, че ще стане страшно.
И то взе, че наистина стана. В неделя нищо не предвещаваше, че ще трябва да си свалям дрехите с чук от въжетата. Любимата ми пола бе заела неестествена поза и приличаше на продънен шперплат, даже в началото се зачудих кой е прострял шперплат на балкона.
Е, като развъртях чука и я свалих за има-няма десет минути. Оттогава съхне в стаята, там е малко по-топло, защото държа радиатора включен от три дни и почти съм вдигнала температурата докъм 13 градуса.
Поне не ми излиза пара от устата, както става в кухнята, която обмислям да започна да отдавам под наем поради перфектните условия за криогеннно съхраняване на трупове. Ще им намеря място до фризера някъде, който така или иначе стои изключен, защото като сложиш нещо вътре и то се размразява.
А пък кукувицата в часовника е замръзнала, кукайки на 11 часа. Ей така си седи, наполовина изскочила с човката навън, като във филм на ужасите.
И не стига, че наистина е кучи студ, ами и която и телевизия или радио да включиш започва да те втриса, защото повтарят температурата през три минути и половина. За да подсилят ефекта дори обясняват живописно как и откъде духа вятърът, все едно не виждам през прозорците.
А самите прозорци са друга песен. Когато ги отварям, имам чувството че открехвам деветата порта. Първо трябва да се набереш здраво на дръжката, защото всичко е заледено и рискуваш да си останеш с арматурата в ръце. Когато най-накрая откъртиш джама, започва едно пукане, дрънчане и свистене и ме обзема чувството, че ще ми се разпадне къщата или най-малкото секцията.
Вкъщи всеки ходи облечен като възрожденец, не че така много ни харесва, но облеклото поддържа телесната температура, за да не се налага да си разплиташ кръвоносната система на ръка.
И тъй като атмосферните условия и ниската слоеста облачност ме възпират да скитосвам, вечерите ги изкарвам вкъщи и си правя вливания с червено вино.
…
Така минават полярните вечери, а полярните сутрини са още по-хубави, защото преминаването от стаята до криогенното помещение действа повече от събуждащо.
Нещо като мисия в Биг Брадър. Докато разтрошиш ледохода в коридора и откъртиш вратата и вече си толкова загрял, все едно си пил Шлемник байкалски.
Страшното е като излезеш от входа. Като те блъсне леденият въздух и почти губиш съзнание, даже се чудя дали да не си нося кислородна маска за спешни случаи.
Дори ми се замъгляват очните ябълки отвътре и не мога да видя маршрутката. Затова махам на всичко, по-голямо от каруца. Тая сутрин махах на бус за разнасяне на мляко, на една линейка и на една бетонобъркачка. Нея я видях в последния момент, като ми се разтопи глетчера по миглите, ама вече беше късно. Тя така и не спря, де, въпреки че съм навита на всякакъв транспорт.
Да ходиш също не е лесно, защото с този лед навсякъде най-сигурният начин е да се придвижваш посредством пълзене, но това би отнело към три дена, за да стигнеш до работата. Така че щеш не щеш ходиш, падаш, ако можеш – ставаш. Ако не – умираш си там и като дойде пролет и пукнат кокичетата, те откопават.
Единственото, което ме топли, е че има и по-страшно. Някаква ентусиастка, например, спала пред НДК, за да си вземе първа билет за Депеш мод.
А пък във Верхоянск, Сибир, било минус 68 градуса. Само си го помислете – минус 68. Като го прочетох и си заобичах географската ширина.
Така че, освен ако не сте от хората, които моржуват редовно, вероятно студът не ви понася много добре. Затова когато ви се заскрежат зениците, а белите дробове ви заприличат на ледоход, помислете си за Верхоянск. Както се казва – винаги има по-лошо”.
