Какво се случва, когато си сама на 30, а всички около теб изглеждат щастливи?

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Ти и той

Казвам се Ейми Уеб и преди няколко години се озовах в края на поредната невероятна връзка,която се разруши по невероятен начин. И тогава си казах: „Какво ми има?“ Не разбирам защо всичко това се повтаря. Попитах всичките си близки какво мислят и те. Обърнах се към баба ми, която винаги е пълна със съвети и тя каза: "Не бъди толкова избирателна. Трябва да излизаш на много срещи. И най-важното, истинската любов ще те намери, когато най-малко очакваш."

Както се оказа, аз съм човек, който мисли чрез данни, както ще разберете скоро. Постоянно "плувам" сред цифри, формули и графики. Също така имам много сплотено семейство и съм много, много близка със сестра си. Като резултат на това исках да имам същото сплотено семейство, когато порасна. Какво по-нормално?

И така, вече съм на 30 години. Отдавна бях изчислила, че трябва да излизам на среща с някого поне шест месеца преди да заживеем заедно, а след това да живеем поне година преди да се сгодим. И ако исках да имам деца преди да стана на 35, това означаваше, че е трябвало да съм започнала този път към сватбата преди пет години.Така че това вече няма да проработи.

Ако стратегията беше да чакам неочакваната истинска любов, тогава променливата, с която си имах работа беше случайността. Накратко, опитвах се да изчисля каква е възможността да намеря моя принц. По това време живеех във Филаделфия, това е голям град и аз мислех, че в цялото място има много възможности. Започнах с изчисленията. Населението на Филаделфия е 1,5 милиона души. Ако половината от тях са мъже, това свежда бройката да 750,000. Аз търся мъж, 30-36 годишен,от които са само четири процента от населението, така че стигаме до възможността от 30,000 души. Търсех евреин, защото аз съм еврейка и това е важно за мен. Това са само 2,3 процента от населението. Изчислих, че ще ме привлече може би 1 от 10. Останаха 35 мъже за мен, с които бих могла да излизам на среща от цяла Филаделфия.

Междувременно в моето огромно еврейско семейство всички вече бяха женени и имаха деца или чакаха такива. Разбирате ли защо се чувствах под невероятно напрежение да си подредя живота, колкото се може по-скоро? Времето ми изтичаше.

Имах две възможни алтернативи в този момент. Едната беше да приема съвета на баба и просто да очаквам неочакваното, да се спъна в правилния от тези 35 единствено възможни в целия 1,5 милионен град Филаделфия, или можеше да излизам на срещи от Интернет. Харесвам идеята за срещи по Интернет, защото всичко това е един алгоритъм.  Ако имам проблем, използвам данни, които минават през една система и получавам отговора. Срещите в Мрежата са вторият най-популярен начин, по който хората си намират половинка, но както излиза, алгоритмите съществуват от хиляди години в почти всяка култура. Всъщност в юдеизма е имало сватовници и въпреки че те не са имали точна формула, определено са решавали тези формули в главите си като - дали момичето ще хареса момчето? Семействата ще се разбират ли? Какво ще каже равина? Дали ще имат деца веднага? И сватовникът е премислял всичко това, събирал е хората и така се е приключвало.Та аз си помислих дали данните и формулата ще ме доведат до моя прекрасен принц?Реших да се регистрирам. Обаче има една малка уловка. Регистрирах се в няколко сайтове за запознанства и както се оказа, бях много заета. Но това реално не беше най-големият проблем. Най-големият проблем беше, че аз мразя да попълвам каквито и да е въпросници и със сигурност не харесвам въпросници, които са тип тестовете на "Космополитън". Затова просто копирах информация от моята автобиография. В описателната част казах, че съм журналист с награди и визионер. Когато трябваше да пиша за забавните неща, които правя и представата ми за идеален мъж, посочих намаляването на държавния дълг и добър японски. Пишех за джава скрипт. Това очевидно не беше най-добрият начин да се представя в добра светлина. Но истинският провал беше, че за мен имаше много мъже, с които да излизам. Тези алгоритми осигуряваха море от мъже, които искаха да ме изведат на среща, които се оказваха ужасни срещи. Имаше един мъж, Стив, който работеше като системен администратор. Алгоритъмът ни събра, защото споделяхме любовта към технологията, споделяхме любовта към математиката и музиката от 80-те, точно затова се съгласих да излезем на среща. Стив ме заведе в един от най-скъпите ресторанти във Филаделфия. Още от самото начало разговорът ни не вървеше, но той поръчваше много храна. Всъщност, дори не поглеждаше менюто. Поръчваше много предястия, много блюда, за мен също, и ние се озовахме сред купища храна на масата, както и сред много бутилки вино. В края на нашия разговор и в края на вечерята аз реших, че със Стив, сисадмина, не сме един за друг, но може да се разделим като приятели. Сметката ни дойде точно, когато той стана и отиде до тоалетните. Смятам се за модерна жена. Напълно съм съгласна да си разделим сметката. Но тогава Стив, сисадмина, не се върна. А това беше наемът ми за един месец. Не е нужно да казвам, че не изкарах добре вечерта.Прибрах се вкъщи, обадих се на майка ми, после на сестра ми и както правя в края на всяка една от тези ужасни, ужасни срещи, ги залях с подробности. А те ми отговаряха: "Спри да се оплакваш. Твърде много подбираш."

И си казах, добре, оттук нататък ще ходя на срещи там, за където знам, че има Интернет и ще си нося лаптопа. Ще ровя в чантата си, ще имам запазен малък примерен имейл с информация,в който ще записва всички тези важни моменти от срещите, за да докажа,  че те наистина са ужасни. Е, започнах да записвам - странни, сексуални намеци, лоша лексика, по колко пъти мъжете ме караха да “им давам пет”... Ей такива работи.

Започнах да събирам числа и това ми даде възможност да направя някои заключения. Както се оказа, мъжете, които пият скоч, веднага започват да говорят за извратен секс. Не казвам, че всичките бяха лоши момчета, просто не бяха за мен. Оказа се също, че алгоритмите, които използват в сайтовете, не са калпави. Те правеха точно това, за което бяха проектирани, взимат потребителската информация, моята автобиография, и я свързват с информацията на други хора. Истинският проблем беше, че докато алгоритмите работят добре, вие и аз не се справяме така успешно, когато застанем срещу празните полета. Много малко от нас имат способността да бъдат напълно честни със себе си. Другият проблем е, че тези уебсайтове ни задават въпроси като дали обичаме котки или кучета? Кое харесвате повече - ужаси или романтични филми? Аз не си търся приятел за писане. Аз си търся съпруг. Нали така? Така че има известна доза фалш в тези данни.

Реших да започна с нов план. Ще продължа да използвам тези сайтове за запознанства, но ще ги използвам като бази данни и вместо да чакам алгоритъм да реши нещата, аз ще опитам да обърна цялата система. Знаейки, че там има много излишна информация, която се използва да ме свърже с други хора, реших аз да задам мои собствени въпроси. Какво е всяко възможно нещо, за което можех да се сетя, което да търся в мъжа?

Започнах да пиша и да пиша, и да пиша, и накрая бях натрупала 72 точки. Исках евреин, така че търсех някой със същият произход и мисли от нашата култура, но който нямаше да ме кара да ходя до синагогата всеки петък и събота. Исках някой, който работи много, защото работата е много важна за мен, но да не работи прекалено много. За мен, хобитата, които имам са просто новите проекти, които съм стартирала. Също така исках някой, който не просто иска деца, но и щеше да има същото отношение към отглеждането им като мен, някой, който да бъде съгласен детето ни да започне уроци по пиано на тригодишна възраст и може би компютърни науки, ако се разберем. Но също исках и някой, който би понесъл дълги полети, екзотични места, като Петра. Исках и някой, който винаги да тежи с поне 10 килограма повече от мен, без значение аз колко ще тежа.

Вече имах този списък от 72 точки, които, ако трябва да бъда честна, са много. Това, което направих беше да подредя списъка по важност на точките. Разделих го на най-важна част и на не толкова важни точки, оцених всичко, започвайки от 100 и стигайки до 91. Включих неща като например човекът да е много умен, да ме предизвиква и стимулира....

Когато подготвих всичко, създадох система за оценяване, защото исках да изчислявам математически дали мъжът, когото съм срещнала в интернет би ми паснал. Изчислих, че трябва да има поне 700 точки преди да се съглася да пиша на някого или да отговоря на съобщение. За 900 точки бих се съгласила на среща.

Оказа се, че тази система работи много добре. Така се върнах в сайтовете. Намерих Jewishdoc57, който изглеждаше невероятно добре, говореше изключително добре, беше изкачил планината Фуджи, беше ходил по Великата стена. Обича да пътува стига да не е с кораб. И си казах: “Успях! Счупих кода. Открих моя еврейски принц от моите мечти за семейство.”

Обаче имаше един проблем. Той не ме хареса. И се оказа, че единствената променлива, за която не помислих беше съревнованието. Кои са всички онези жени от сайтовете за запознанства?Намерих SmileyGirl1978. Тя пишеше, че е "забавно момиче, което е щастливо и социално." Пишеше, че е учителка. Казваше, че е "глуповата, мила и приятелски настроена". Харесвало и да кара хората да се смеят много. Какво клише!

В този момент разбрах, отваряйки профил след профил, че всички профили приличат на този, трябваше да направя пазарно проучване. Създадох десет фалшиви мъжки профила.Преди да ме отпишете разберете, че направих това само, за да събера данни за всички останали в системата. Не съм се гаврила с никого. Просто събирах информация от тях. Но не исках информация от всеки. Исках информация само за жените, които щяха да привличат мъжете, за които аз наистина бих искала да се омъжа. Боже, жалка съм!

Та, когато пуснах тези профили аз следвах определени правила. В началото не се свързвах с никакви жени. Просто исках да видя какви профили ще бъдат привлечени и гледах за два типа данни.Първите бяха качествени данни. Какви бяха хумора, интонацията, начинът на комуникация, които споделяха тези жени? Също така събирах и количествена информация като дължината на профила им или колко време минаваше между получените съобщения. Това, което се опитвах да разбера беше как да стана добра конкуренция на SmileyGirl1978.Исках да разбера как да оптимизирам собствения си профил.

След един месец имах много информация и можех да направя анализ. Оказа се, че съдържанието има голямо значение. Умните хора пишат много - три хиляди, четири хиляди, пет хиляди думи за себе си. Другото важно нещо, което тези хора правеха беше, че използват индиректен език. Например не става да напиша в профила си: „ "Английският пациент" е любимият ми филм”,  защото е субективно и някой може да не е съгласен с мен, и да реши, че няма да излезе с мен, защото не би искал да гледа тричасов филм през две седмици.

Позитивният език също има голямо значение. Това е облак от думи, в който се виждат най-популярните думи, използвани от най-популярните жени, думи като "забавление" и "момиче" и "любов". И това, което осъзнах е, че не трябва да принизявам профила си.

Оказа се, че и времето е много важно. Това, че имате достъп до телефонния номер на някого или до месинджъра му, и е два часа сутринта, а вие случайно сте будни, не значи, че е добро време за комуникация с тези хора. Популярните жени в тези сайтове имат средно по 23 часа между всеки отговор. И това е нормалното нещо, което бихме направили в процеса на ухажване.

И накрая идва ред на снимките. Всички популярни жени показваха кожа. Те всичките изглеждаха чудесно, което беше в голям контраст с това, което аз бях качила.

След като имах всичката тази информация, успях да създам супер профил, в който все още да съм си аз. Станах най-популярната личност в сайта. Появиха се много мъже, които искат да излязат с мен. Обадих се на моите майка, сестра и баба. Разказах им за тези чудесни новини и те ми казаха: "Това е чудесно! Кога ще започнеш да излизаш на срещи?" И аз отговорих: "Ами всъщност няма да изляза с никого." Защото ако помните, в моята класация трябваше да имат поне 700 точки, а никой от тях ги нямаше. И те казвах: "Какво? Ти наистина избираш твърде много."

Скоро след това срещнах един мъж. Той ми каза, че е евреин и работи като търсач на арктически бебета на тюлени, което ми се стори много умно. Говореше в детайли за работата си. Наистина показа много познания. Изглеждаше и говореше точно както бих искала и моментално събра 850 точки. Беше достатъчно за среща.

След три седмици се видяхме и това се превърна в 14-часов разговор, който премина от кафе към ресторант, към друго кафе, към следващ ресторант и когато ме върна вкъщи, аз го преизчислих - 1,050 точки! Помислих си, че през цялото време изобщо не съм била взискателна.Година и половина по-късно на пътешествие до Петра, той падна на колене и ми предложи да се оженим. Година по-късно бяхме женени и около година и половина след това нашата дъщеря, Петра, се роди. 

Очевидно имам страхотен живот, така че... въпросът е, какво означава това за вас? Оказва се, че има алгоритъм за любовта. Но не е този, който ни представят онлайн. Всъщност е нещо, което пишете самите вие. И ако търсите съпруг или съпруга или се опитвате да намерите вашата страст, или се опитвате да започнете бизнес, трябва да намерите вашите рамки и да играете по вашите правила, да бъдете избирателни колкото си искате.

На моя сватбен ден отново разговарях с баба, която тя каза: "Добре де, може би съм грешила. Изглежда ти все пак измисли много добра система. Сега кнедлите ти трябва да са пухкави, а не твърди, за да запазиш всичко, което си постигнала." Смятам да приема този съвет. 


 

Коментари към "Какво се случва, когато си сама на 30, а всички около теб изглеждат щастливи? ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg