Сега сигурно ще ме обвините в богохулство, но истината е, че не мога да приема за свещено място, което има каса и работно време. Не мога да приема, че Господ е толкова несправедлив, че да подарява „Линкълн”-и на митрополити, докато майки изхвърлят децата си в градските тоалетни. И не, не искам да се венчая в църква с тапети и алуминиева дограма.
Но аз вярвам! Вярвам в мизерията, в набучването на кол, в кървавото хоро, вярвам, че османското присъствие си е чисто робство, вярвам в Македония, вярвам в традициите, вярвам и в любовта.
Преди няколко месеца мислех, че ще загубя баща си. Тогава за първи път реших по собствена воля да вляза в храм и да се моля. Сигурна съм, че знаете за какво говоря, отчаяние.
Докато крачех по алеите на Александровска болница, видях малък параклис. Поех си дъх и се запътих към вратата му. Сега бях готова да си купя свещ, да оставя пари в кутията за дарения и да се прекръстя. Но на стената висеше табела: „Храмът работи от 12 ч. до 16 ч.“ За тези, които не знаят, времето за посещения в психиатричното отделение е между 16 ч. и 18 ч.
Помислих си колко много си приличат Бог и личния ми лекар. И двамата имат приемно време, такса и кабинети, пред които чакат хиляди изстрадали хорица. Отидох и си купих мазна баничка. Тогава разбрах, че единственият, който може да ми помогне, съм самата аз.
Молих се денонощно, не на онзи на небето, а на вътрешните си сили. Молих се, да се обединят и ми помогнат да приема живота, такъв какъвто е, а не какъвто го пише в Библията.
Защото, мили християни, майките няма да престанат да изоставят децата си, родителите ни няма да спрат да стареят, фармацевтичните компании няма да пуснат безплатна ваксина против рак и ние никога няма да се превърнем в ангели. Това е Земята, а не Раят!
Тук всичко си има цена, работно време, а надеждата не ти идва отгоре. Носиш я в себе си, по рождение. Или иначе казано:
„Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най-тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез “
Дамян Дамянов
