Наречете ме наивна романтичка, но аз категорично вярвам, че когато една любов е истинска, тя не изчезва с времето. Тя е вечна! Освен, ако ние самите не се „постараем“ да я погубим. Което обикновено и правим…
Ние, хората, сме странни същества. Сякаш не можем да сме щастливи. Не знам дали е страх или някакво извратено подсъзнание, но имаме навика да рушим това, което осмисля живота ни, а после си търсим виновници. Любимото ми е: „Е, не било писано!“ И аз вярвам в съдбата, но също така вярвам, че тя се променя само и единствено от собствените ни решения.
Наскоро една приятелка остави момчето, което обичаше до полуда, само защото беше категорична, че няма да се унижава да му ходи по свирката. Неговата молба беше да отидат на почивка в Гърция, където майка му работи от години. Не за друго, просто не са се виждали от Коледа и на него му се искаше да я посетят. Хем да запознае двете си любими жени, хем да си изкарат приятно море. Но приятелката ми беше категорична – имала си традиция от няколко години да ходи на почивка при приятели в Несебър. И като толкова държи, „маминото момченце“ да си заминава в Гърция…
Той естествено се засегна. Каза й да му се обади, когато е готова да се извини. Е, приятелката ми не се обади. Разделени са вече повече от месец, а тя си изплака очите…
Винаги ми е било странно, защо бъркаме достойнството с въздушната гордост? Особено, когато си обидил любимия или имаш вина за някакъв скандал. Как така ще чакаш той да направи крачка към теб? „Извинявай“ не е лоша дума, хора! Нито означава, че се унижаваш. Да ме прощавате, но така, с носа нагоре, не се гради любов!
Да не говоря за десетките случаи, когато очевидно двама души се харесват, но всеки чака другият да поеме инициативата. Пътищата им се разделят и после се питат: „Какво ли щеше да стане, ако бяхме заедно?“ Е, не сте заедно, но нали си имате своята гордост!
Не ме разбирайте погрешно, не казвам да падаме на колене и да молим някой, който и пет пари не дава за нас. Това вече е унижение. Но смятам, че всеки нормален човек ще направи разликата. Говоря за онези безумни случаи, в които позволяваме на огромното си Его да попречи на щастието ни. Нима то е по-важно от това да обичаме и да бъдем обичани?! Аз намерих отговора за себе си, надявам се и вие да намерите вашия…
