Преди много, много години Антон Чехов пише писмо до брат си Николай, в което го съветва как да бъде културен човек. От тогава до сега е изтекла много вода, но думите му все още звучат актуално, просто защото руският писател споделя много общочовешки истини.
Ако всеки от нас се научи да спазва поне някои от тези аспекти в поведението на културния човек, със сигурност ще живеем в едно по-добро общество. Общество, което се отличава с класа, а не с класовост.
Затова, приятели, ви споделяме думите на Чехов...
„Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.
Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. […] Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. […]
Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:
1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. […] Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете им.
2. Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им и да купят дрехи на майка им.
3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.
4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. […] От уважение към ушите на другите, те по-често мълчат, отколкото говорят.
5. Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърццата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…
6. Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменистости, здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на киноспектакъл, популярността в кръчмите… […]
7. Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.
8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите, да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си, да дишат лош въздух, да вървят по наплют под […] Не търсят интелигентност (у човека до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност […] Не лочат водка по свяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano**.
И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик”*** или да си научил монолога от „Фауст”… Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… "
.
* Истината е повече от приятелството/ Истината е верният приятел.
** Здрав ум в здраво тяло.
*** „Посмъртните записки на клуба Пикуик“, Чарлз Дикенс
