Когато той ти посяга, това не е любов

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Той бил такъв, той бил онакъв, тормозел я, ревнувал, бил просто нетърпим! Ами напусни го бе, скъпа! Да, ама друг път, нали?! Естествено! Ние, жените, обожаваме да ни е гадно! Няма друго такова животно. Дори котарака ми, когато го напляскам (минах директно на това, защото след викането, следва задължителна пишкане в леглото ми), изчезва за ден-два при съседската котка.

Мили момичета, не разбрахте ли вече, че Вин Дизел не живее в България! Разбира се, това не означава, че всеки втори бръснат мъж е бияч, но ако повече ръмжи, отколкото да говори – бягай далеч!

„Джентълмените“ с тежка ръка, имат страхотен инстинкт и винаги усещат коя жена да си хванат. Не сте ли се питали защо попадате все на неподходящи? Не те – ти си крива! А той ще спре да троши саксиите в главата ти, когато най-после проумееш, че боят не е просто неговият начин да ти каже „обичам те!“

Изходът е само един – през вратата! Не е лесно, даже хич, особено ако до куфара ти стои и детенце. Но повярвай, имаш много по-големи шансове да оцелееш без него, отколкото с него.

Дай Боже на никой никога да не му се случва, но пак си остава въпросът, защо ние, дамите, обичаме да не ни е добре? Колкото по-ужасно се държи един мъж, толкова по-симпатичен ни става, а онези, милите, ги бивало само за „приятелки“.

Да, странни хора сме жените! Ходим с неудобни обувки, за да сме модерни, носим къси блузки, от които ни боли кръста, за сме секси и спим с неудобни мъже, за сме обичани...


 

Коментари към "Когато той ти посяга, това не е любов":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg