„На 40 години съм. Влюбих се като хлапачка. Имам прекрасно семейство. Знам, че случващото се е гадно. Обичам мъжа си и не бих го наранила. В същото време съм влюбена безумно и безпомощно. Не става въпрос за плътско усещане, защото казах вече, че съм на 40 и не бих разголила "повехнала" плът.
Не ме съдете! Може да се случи на всеки. Кажете какво бихте направили вие или какво сте направили, ако вече ви се е случило? Да седнеш и просто да чакаш чувството да отмине, (защото това ще стане след време, естествено), в момента ми звучи като убийство.“
Това е изповедта на Мери, която някои може и да разгневи, други отчая, трети развесели. Но едно е сигурно, няма да ви остави безпристрастни!
Винаги съм гледала с лошо око на хората, които изоставят семействата си, за да се впуснат в безразсъдна луда любов. В крайна сметка не можеш да загърбиш нещо, което си градил с години, в името на няколко пеперуди в корема. Ами децата ти? Някак несериозно е!
Тази картина обаче е триизмерна. Няма как де не се замислиш в един момент, как би постъпил ти ако ти се случи. Дали би избрал да си нещастен в името на семейното щастие? Или ще избереш истината – да признаеш пред себе си и пред партньора си, че вече не го обичаш, че си срещнал някой друг.
Толкова е лесно, когато си на 20 години! Тогава любовта е най-хубавото, което може да ти се случи. Обещава ти безкрай, обещава ти вечност... Но след 40, любовта ти се струва като бич и единственото, което ти остава е да стискаш палци да не я съзреш в някой различен от съпруга или съпругата си.
Наистина не знам кое е правилно и кое - грешно, защото в любовта няма особено логика! Тя просто те връхлита, без да пита на колко години си и дали я искаш. Не се интересува особено и колко мъка и проблеми може да ти създаде. Но както се пееше в една песен:
„Знаеш ли, хората казват,
че в живота на всеки човек настъпва време,
когато те застига стрелата на Купидон.
От божията любов, или заради красотата на една жена
И понякога тази любов влиза като гръм в живота ти,
и донася буря.
Пей за нея.“
....Ти избираш какво да е времето в теб!
