Взаимоотношенията са нещо, което се стараем да подобряваме, но дали винаги успяваме да се държим така, че да бъдем разбрани добре.
Не става въпрос за характерната и интересна загадъчност и неща, които е хубаво да запазваме за себе си. Или да усещаме кога е по-добре да не бъдем крайни в изказванията.
А за начина, по който общуваме с половинката по-пълноценно.
Дали понякога недомлъвките на жената не са прекалено често ползван подход в общуването.
Господата обаче нерядко остават не само озадачени, а и подразнени, когато жените говорят с недомлъвки.
Например въпрос към мъжа "За какво си мислиш?" не е много подходящ, особено за онова, което една жена наистина иска да разбере. Например какви са истинските чувства, които изпитва към тях.
Дали затрудняването с неясни и теоритични въпроси, са начина за един пълноценен разговор. Особено ако мъжът не е от хората, които могат добре да четат между редовете, притежава висока интелигентност, усет…
Дали не разчитаме прекалено много на досетливостта… Или по-скоро подвеждаме към неправилни отговори и резултати?!
Доста често се стига дотам, че един мъж седи и напрегнато се мъчи да отговори на току-що зададения въпрос, а жената го гледа с очакване, и изпитателно, да изрече правилните думи.
Тогава вероятно той ще изстреля някакъв отговор, който просто да продължи комуникацията...
Ако искаш да постигнеш по-добро общуване, по-добре е да му обясниш точно и ясно какво имаш предвид. Друг въпрос е ако не реагира, както ти се иска. Тогава ще си направиш изводите.
А и съвсем друг въпрос е дали са му удобни твоите недомлъвки...
Но при коректни, искрени, обични отношения, често, дори да разбираш добре себе си, може да оставиш различно впечатление у мъжа, даже и абсолютно противоположно на това, което мислиш.
Но ако се изразяваш по-ясно и ти самата няма да се чудиш и връзката ще бъде по-чиста, така, както и ти самата си наясно със себе си.
