Все по-често срещам във Facebook статуса „Сложно е“. И се питам, кое му толкова сложното? Звучи ми като наполовина обвързан, наполовина свободен. Има ли половин любов? Или може би означава, че няма лесна връзка? Сигурно няма, но откъде това наше желание да направим съпричастни всички към семейните си несгоди?
Имам странното чувство, че социалната мрежа е upgrade-ван вариант на панелните блокове. Някога слушахме чуждите скандали, които се стичаха по тръбите в баните ни, а сега съвсем доброволно ги лепваме на стената си.
Не, че има нещо лошо, всеки се нуждае от утеха! Но съвсем не мисля, че Facebook ще ни я даде. Най-много ние да дадем тема на разговор на лицемерите в листата ни с приятели, защото със сигурност има и такива.
Истинските ни приятели няма да губят време в коментари или Like-ове, те ще се обадят и ще попитат “Как си?”. Няма да предлагат рамото си в лично съобщение, нито ще създават ваши фен страници. Просто ще ви донесат шоколадов сладкиш, ще избършат сълзите ви, ще си кажат мнението и ще запалите по цигара.
Не рядко обаче зад „сложно е“, се крие срамът – необвързан. Уж имаш някой, но той не познава приятелите ти, не знае рождената ти дата и срещите ви са само по тъмно в малките часове. Това е гадно! Защото сам осъзнаваш, че чисто и просто нямаш никого, той има теб! И отново търсиш утеха в Интернет. Нека всички знаят, че си обвързан, но само ти си знаеш, че просто си оплетен. Голяма работа, всички сме срещали „Сляпата неделя“! Но пак повтарям – виртуалната халка няма да те утеши!
Ето защо си мисля, че е хубаво от време на време да гасим компютъра и да направим крачка назад, към старомодното: „Ало, как си? Искаш ли да пием по кафе, имам нужда от теб!“.
