Следното стихотворение е написано от жена, починала в старческия дом на болницата "Ашлуди" близо до град Дънди в Шотландия. Персоналът го открил сред вещите и всички били толкова впечатлени от него, че стихотворението било разпространено из цялата болница и отвъд нея.
Какво виждаш, сестро, какво виждаш?
Като ме гледаш, не си ли мислиш -
старица оглупяла, с нрав кисел,87
с блуждаещ поглед и вяла мисъл?
Когато яде, все ще се накапе и дори не роптае,
когато викаш: Защо поне не се постараеш!
Дето сякаш нищо не забелязва,
и ту чорап, ту пантоф все някъде зарязва?
Дето кога със, кога без съпротива, ти дава
да я обличаш и храниш, колкото ден да минава?
Това ли си мислиш, това ли виждаш в мен?
Отвори очи, сестро, и виж с поглед задълбочен.
Както съм седнала кротко, аз ще ти кажа коя съм,
Макар по твоя воля да ям и без заповед да не ставам...
Аз съм на мама и татко детето сладко,
С най-добрите и обичливи кака и батко;
шестнайсетгодишна девойка, която в облаците лети,
с надежда, че скоро любовта ще я навести;
невеста на двайсет, чието сърце всеки път трепва
при спомена за дадената брачна клетва;
на двайсет и пет аз вече имам челяд своя,
за която дам сигурен и щастлив трябва да сторя;
на трийсет съм майка с подрастващо потомство,
обвързани със силните връзки на трайно родство;
на четиридесет, синовете ми вече напускат дома,
но съпругът ми е при мен и се грижи да не така;
на петдесет отново цари детска врява -
край мен внуци играят и се забавляват.
Почина мъжът ми, мрак се спуска над мен –
със страх поглеждам към бъдния ден.
Че днес челядта ми на своите рожби живота реди,
а аз живея със спомените и обичта от преди.
Днес вече съм старица, а природата не прощава,
със старостта жестоко се подиграва.
Съсипва тялото, отнема здраве и сили,
вместо сърцето ми сякаш камък са окачили.
Но в тази стара черупка още живее предното дете,
и ето, разтупква се окаменялото, пълно с горчилка сърце.
Помня радости, помня и мъки, отново обичам
като на лента пред погледа ми животът протича.
Сещам са за годините, отлетели бързо и кратки безкрайно,
и притаи суровия факт, че нищо на този свят не е трайно.
Затова, отвори очи, сестро, и вик с поглед прояснен не намръщената старица,
гледай внимателно - вий мен!
