В последните години, може би повлияни от популярността на ню ейдж философията, на книжния пазар се появиха доста издания, които се опитват да обяснят какво е любов и как да я изпитваме по възможно най-безболезнения и приятен начин.
Подобно заглавие е "Love 2.0: How our Supreme Emotion Affects What We Feel, Think, Do & Become", където д-р Фредериксън обаче поставя интересни въпроси за това какво наистина е любов.
Трудно е да се обясни любовта научно
Последните представи за любовта, предизвикани от развитието на науката, са трудни за приемане. Любовта не е романс, сексуално желание или специалната връзка, която имате със семейство и приятели. Любовта не е дълготрайна, нито безусловна. Любовта, по начина по който я изживяват телата ни, е микро момент на връзка, споделен с другия.
Любовта не е изключителна
Склонни сме да мислим за любовта и любимите си хора по едно и също време и дори като за едно и също нещо. Когато обаче правите това само с определен кръг от близки и приятели, несъзнателно ограничавате възможностите си за здраве, развитие и благосъстояние. Всъщност може да изживявате микро моменти на свързване и позитивност с всеки – без значение дали е сродната ви душа или непознат. Може да обичате много повече и много по-често, отколкото си мислите.
Любовта не принадлежи на един човек
Досегашните представи за любовта я описваха като изживяване, запазено само за съзнанието и физическите усещания на човека, който я изпитва. Новите открития обаче твърдят друго. Когато наистина тръпнете за някой друг, се задейства моментен синхрон на жестове и биохимични процеси и двамата започвате да се имитирате един друг. В книгата този процес е наречен "позитивен резонанс", а любовта е "биологична вълна на приятни чувства и взаимна грижа, която се върти между два или повече мозъка и тела наведнъж."
Контактът с очи е вратата към любовта
Телата ни имат безгранична способност да изживяват микро моментите, наречени любов. Учените обаче наблюдават интересен феномен, който им позволява да определят контакта с очи като врата към любовта – хората са склонни да ограничават микро моментите, като избягват контакта с очи.
Любовта укрепва връзката между мозъка и здравето на сърцето
Отдавна е известно на учените, че хората, които се радват на по-добър социален живот, имат и по-добро здраве. Изживяването на повече микро моменти в рамките на един ден показва връзка на мозъка със сърдечната дейност и подобрение на здравето на сърцето.
Изглежда пред учените все още стои въпроса за биологичния ефект на любовта и как точно тя влия върху здравословното състояние. Новата теория за това какво е любов обаче ни допада – изглежда вместо да се мръщим един на друг по улиците, може да се обичаме, било то и за микро момент.
