Спомням си една реплика от филма „Моите боровинкови нощи“: „Не е толкова трудно да пресечеш улицата, когато някой те чака отсреща“. Да, наистина не е толкова трудно да излекуваш болката от раздялата, когато срещнеш нова любов. Дори се изумявам колко лесно може да бъде.
Истината обаче е съвсем друга. Любов, започната заради някаква нужда, е обречена на провал. Подтиквани от нуждата си някой да ни излекува, да притъпи самотата ни, да запълни леглото ни, да почувстваме стабилност, ние правим поредната крачка към края на една задънена улица.
Правим всичко, което отсрещната страна очаква от нас. Заблуждаваме го, показваме само положителните си черти. На всяка среща сме красиви, винаги усмихнати, не ревнуваме, не хленчим, споделяме мнението му.... Но това не сме изцяло ние и рано или късно ще си проличи. Тогава идва разочарованието.
В любовта трябва да споделяме пълнотата си, а не да запълваме празнините си. И вместо да се питаме как да задържим един човек, как да му се харесаме, по-здравословно би било, ако просто му покажем най-голата си същност, най-искрените си помисли.
Винаги съм вярвала, че тайната на здравата връзка е в липсата на тайни мисли. Колкото и болезнена да е темата, колкото и грозно описание на проблема да ви идва наум, вашият човек трябва да го чуе.
Любовта не трябва да започва с добро впечатление, а с искреност. В противен случай, след време ще си кажем : „Променил си се. Вече не си същия човек.“ Напротив и той и ти сте били едни и същи винаги, просто сте лъгали... себе си.
