Всичко се променя. Или свикваш, или си оставаш герой на чуждо време. Приятелите се променят – женят се, създават семейства, спират да се вълнуват от петъчни купони. Дните ти се променят, колите, храната, мислите...само любовта остава същата. Но не съвсем! Да, има някои неща, които много ще ни липсват! Старомодните любовни жестове са един от тях.
Вече не изтичваш по домашни чехли до пощенските кутии, за да провериш дали пощальонът не е донесъл писмо за теб. Днес го правиш по инерция, по път за работа и то с огромно нежелание, защото знаеш, че в белия плик я има само сметката за тока. И вместо П.П. „Обичам те“, „Задължения по старо салдо“. Да, пак пръстите ти треперят, докато отваряш писмото, но вълнението е поради съвсем друга причина. Днес обичаме с имейли.
Не изтръпваме при всяко телефонно позвъняване. Имаме си дисплей. Онова усещане да чуеш гласа му след своето „Ало“, няма го. Днес разпознаваме любимия по мелодията на мобилния си.
А помните ли пощенските картички? Да, същите, които изпращахме с послание: „Много поздрави от слънчева Испания“ (примерно). Ами и тях ги няма! Но за какво са ни, нали си имаме купища снимки във Facebook, които да Like-ваме!
И като споменахме снимки, какво ще кажете за албумите? От родилното, от сватбата на вашите, от абитуриентския ти бал...Онези огромни дебели албуми с корици от конци, извезани ръчно. Ами нашите сватби, ами раждането на нашите деца? Наречете ме старомодна, но не мога да повярвам, че след 20 години на Бъдни вечер ще седим цялото семейство пред компютъра и ще разглеждаме спомените си в някоя социална мрежа от бъдещето.
За Св. Валентин гаджето едва ли ще ти подари нескопосано ушита възглавница във формата на сърце. Сега Mall-овете са ни спестили труда да майсторим по цели нощи подаръците си. Отиваш, купуваш му плюшено мече и стискаш палци да не е стара колекция и бившата му да не му е подарявала същото.
Да, любовта сигурно си е същата! Учителката ми по литература твърдеше, че: „Любовта не се видоизменя от времето, видоизменяме я ние“. Господи, няма ли кой да дръпне това време за шлифера и да му каже: „Имаш точно две секунди да намалиш темпото или аз ще го направя!“. Чък Норис, и ти ли не можеш, бе, брат?!
