Когато повечето хора си разчистват портфейла или тефтерчето, ама чак до дъно, покрай всичките му там кредитни карти, бебешки снимки и картички, обикновено
откриват някое старо омачкано листче със стихове.
Онзи ден си разчиствах портфейла и се натъкнах на цяла купчина бележки с дългове, някои отпреди трийсетина години.
Интересното е, че всички тези бележки са предназначени за един човек и някак си чувствам, че точно сега може би е подходящият момент да се издължа.
МАМО, ЧУВАШ ЛИ МЕ?
Мамо, задължен съм ти за толкова много неща - толкова много добрини. За нощната вахта, например - затова, че си лежала будна толкова нощи, за да се ослушваш за
кашлици, викове, скърцащи дъски от късно прибиране. Ти имаше орлов поглед и лъвски рев, но винаги си имала и сърце, голямо колкото цял дом.
Задължен съм ти за всички сготвени аламинути, гозби, печива - защото от хамбургерите можеш да направиш печено, а от рибата тон - пуйка и за това, че отгледа
две яки жизнени момчета с каквото имаше.
Задължен съм ти за всичкото чистене, за ежедневното триене на лицето и ушите - при това всичко наръка - и за постоянното потупване на момчешките ми панталони, за да си сигурна, че водя безукорен живот. А също така за пресушените сълзи на детството и за изглаждане на проблемите при подрастването - непостижими за обществена пералня неща. Задължен съм ти за стореното в ролята на бодиград - за закрилата от страховете на гръмотевичните бури и нощните кошмари, а също и от стомашните болки от изядените зелени киселици.
И, Бог ми е свидетел, задължен съм ти за медицинските грижи, положени като болногледачка по време на морбили, заушка, синини, цицини, трески под ноктите и
сенна хрема. Да не забравяме и медицинските съвети -- в никакъв случай - Важните неща от рода на „не го чеши", „няма да стане по-добре" и „ако си събереш очите,
завинаги ще си останат така". И може би най-важното от всичко беше „внимавай винаги да си с чисто бельо, момчето ми, в случай на непредвидена злополука".
Задължен съм ти и за ветеринарните услуги - за всяко нахранено улично куче, което мъкнех у дома, завързано на въже, както и за излекуваните рани от младежката любов. Задължен съм ти и за всички весели мигове - веселие, благодарение на което домакинството ни премина успешно през доста трудни времена - за прекрасните
представления на Коледа, Четвърти юли и за рождените ни дни, както и за всички сбъднати мечти, въпреки оскъдния бюджет.
Задължен съм ти за конструкторската и строителна помощ - за направените хвърчила, изграденото самочувствие, надежди и мечти. Някак си успя да ги направиш
така, че да стигат небето. Задължен съм ти за това, че укрепи семейството ни и то успя да устои и на най-тежките удари, за положените здрави основи, върху които изградихме живота си.
Задължен съм ти за всички съпътстващи разходи - за това, че си ми осигурявала онези най-нужни потребности, без които животът на едно подрастващо момче е просто
невъзможен - неща от рода на чифт високи ботуши с джобче отстрани, където да си носи автоматичния нож. Но има едно нещо, мамо, което никога няма да забравя - когато оставаха само две парчета ябълков сладкиш, а гладните бяха трима, ти беше тази, която заявяваше, че въобще не обичаш ябълков сладкиш.
Това са само някои от нещата, чийто срок на изплащане е изтекъл отдавна. Жената, на която съм задължен, работеше за малко пари. Но минаваше без много неща, които бяха нужни на нея самата.
Моите бележчици на длъжник се равняват на нещо много по-голямо от това, което някога бих могъл да се надявам да изплатя. Но най-хубавото в цялата работа е, че тя ще
отбележи накрая на цялата сметка „изплатено докрай" само срещу една целувка и три кратки слова...
МАМО, ОБИЧАМ ТЕ!
Неизвестен автор
