Момичето, което никога не е празнувало Св. Валентин

Любов… Все тази любов.

Чакаме я, жадуваме я, търсим я, намираме я, губим я… И после пак отначало. Защото не можеш да се откажеш от любовта. Направиш ли го, все едно да се откажеш от най-цветната страна на живота! Нали знаете? Любовта е най-сладкото нещо.

И точно защото го вярвам, аз съм момичето, което никога не е празнувало Свети Валентин. Здравейте!

И да знаете – едва ли някога ще го празнувам. Дано не! Аз искам да празнувам нещо по-голямо – любовта. И то всеки ден, всеки час, всеки миг…

И не ме интересува дали винаги ще имам мъж до себе си, за да се чувствам цяла и да се успокоявам, че съм обичана и обичам. Любовта е нещо повече от това. Интересува ме дали в сърцето ми винаги ще гори онзи пламък, който да ми показва света в най-хубавата му светлина.

Тогава любовта ще е в мен и всеки ден ще бъде празник…

Защо ми е е плюшено мече, което да казва: „I love you”, за да разбера, че някой ме обича? Искам да го усещам във въздуха между нас и да го виждам. В очите му. Не ме интересува дали ще ми подарят 1 или 101 рози, интересува ме дали са вложили любов в това, което ми дават. Малко ме вълнува дали ще получа най-скъпото бижу или ще ме заведат на вечеря на свещи в най-тузарския ресторант, но ще се развълнувам много, ако някой ми покаже, че съм специална… А за тези неща не ти трябва точна дата, нали?

И не, не си мислете, че се опитвам да се правя на скромна. Не съм. И аз съм жена като всички останали. И аз обичам лъскавите опаковки. Но работата е там, че искам повече. Искам пълнеж.

А пълнежът няма как да го открия в деня на Свети Валентин. Сам по себе си. Ще го откривам всеки ден. Защото, както се казва в една велика песен, любовта витае навсякъде около нас. Тя е във въздуха. Просто трябва да се научим да я вдишваме. И тогава тя ще ни изпълва. Всеки ден. Включително и на Свети Валентин!