Хм! Дали мъжете не се превръщат в мрънкащи „кифли”?
С риск да обидя цялото мъжко съсловие, не мога да не се запитам какво се случва с една, май не малка, част от нашите „по-силни” половинки? Определено, нещо странно! Момичета, на вас не ви ли се струва, че настъпва някакво преразпределение на ролите между половете?
Жените гонят успешна кариера, стабилност и финансова независимост, а мъжете...? (Добре де, само част от тях.) На тях напоследък май доста взе да им допада да влизат в ролята на „горкото момченце”. Все са изморени, все им е тежко, все са недоволни от работата, която им предлагат. И то просто защото, имат толкова големи възможности - за какво да си хабят силите да се доказват. А ние, дамите все дерзаем бавно, но славно да се изкачваме по стълбицата на успеха и все да се доказваме. И в един момент като се огледаме – имаме си до нас едно сладко момченце (на същите години като нас, че дори и повече), което още се чуди по кой път в живота да поеме.
А вие случайно да си имате един романтичен, мил и гледащ ви с едни такива големи и влюбени очи екземпляр от мъжки пол? Да те са доста примамлива порода – възхитени са от това колко си силна, борбена и оправна в живота. (Добре че още не са почнали да ронят крокодилски сълзи от умиление – но кой знае, един ден може би!) До тук чудесно! Ние обаче сме си жени. В превод – проектирани сме да търсим едно силно мъжко рамо, на което да можем да се опрем – поне от време на време. И когато моментът настъпи – изненада! Силното мъжко рамо май повече ни заприличва на мека китка.
Е, добре де, не става дума за онези редки случаи, в които гаджето всъщност се оказва гей. Не се опитвам и да издигам в култ мачовците тип колкото по-груб и натурален, токова „по-добре”. Не! За да бъда по-ясна, защото най-вероятно вече сте изгубили нишката на мисълта, най-добре да ви разкажа накратко, какво ме наведе на тези „философски” мисли...
Повод 1
Вървя си аз, на път за вкъщи, след цял работен ден и бързам, понеже лаптопът ме очаква с нетърпение, за да се впуснем в още няколко часа домашна работа... И докато си вървя, срещам една от най-добрите ми приятелки. Не съм я виждала нито чувала от сто години, понеже ежедневието ми е доста работно напоследък. По време на последната ни среща тя ми сподели, че тъкмо стартира „нова” връзка с бившия си - мил, романтичен до безумие и страшно артистичен тип. Ех, като истински принц - само че мързелив и по-този повод вечно без пари. И всъщност, пак по този повод, отново в ролята на бившия на приятелката ми. Причината? Поредната работа, която след 2 седмици, пак му се сторила твърде „тежка” и „изморителна” за префинените му душа и тяло. Та тази работа вече се подвизава някъде из страниците на CV-то му, описана в минало време. „Е, как да продължа да бъда с човек, който не иска и да си мръдне пръста, за да се докаже на някое работно място? Пред себе си, явно няма нужда да се доказва.” – това беше отговорът на приятелката ми, след като я попитах защо вече не са заедно? (Само да доуточня, че тя си е на постоянна, не особено лека, работа от доста време. )
Повод 2
Та поговорих ме си с нея, казахме си „Чао!”, и аз реших да върна обаждането на приятеля си, на който преди малко бях затворила в името на разговора с приятелката ми. Вдига ми той и на моя въпрос „Как си?”, отговаря: „Ами тъкмо станах от сън. (Действието се развива към 19.30 часа.) Поспах малко, че нещо много се уморих днес!”. Е, той принципно учи за изпит и донякъде му е простено. Но фактът, че очаквах да чуя точно репликата „Уморен съм!”, която всъщност доста често чувам от него, ми подейства „малко” обезпокоително. Уж е мил, галантен, внимателен и дори много грижовен в доста отношения... Само че и той спада към листата с мъжете, които волю или неволю си търсят по-силна жена, която да ги утешава и да - да ги съжалява!
Повод 3
И тъкмо бях решила, че все пак май преувеличавам, когато, и аз като всички пристрастени люде, отворих facebook. И какво да видя? Една от виртуалните ми приятелки си е постнала на стената следното изречение: „Голяма част от мъжете са станали истински „кифли” – не стига, че мрънкат постоянно, ами на всичкото отгоре и са клюкарки!”. За второто – не знам, но познайте какви бяха женските коментари за първата част от репликата? Убийствени за мъжкото съсловие! Явно, че не само тя мисли така.
Не знам кой прав, кой крив?! Но все пак май има някаква „кифленска” тенденция сред днешните мъже, която започва да „бухва” все повече. Това ми напомня и на факта, че в Германия вече официално се появи понятие за мъж, който се грижи за домакинството, докато жена му издържа семейството!
„Hausmann” (Домакин) срещу „Hausfrau” (Домакиня) – борбата между половете придобива нови измерения и мъжете май вече не държат чак толкова да надделеят в нея!
P.S. Скъпи мъже, надяваме се, че ще приемете това с доза хумор и насмешка. Все пак ние ви обичаме.
