Мъжът, пластелин в женските ръце

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Ти и той

Имам приятел психолог. Скоро ми разказваше за негов роднина, който дълго време имал проблеми с жена си. За негов лош късмет забравил годишнината им и тя толкова се разсърдила, че се изнесла от дома им. След няколко седмици се обадила по телефона, склонна да поговорят и да се сдобрят. Мъжът потърсил съвет от моят приятел – как да действа, как да се държи, за да си я върне. Голяма изненада беше за мен да разбера, че съветът бил: „Събери се с нея, ако си сигурен, че тя съвсем скоро ще направи по-голям гаф от твоя, ако не, приготви се да бъдеш пластелин в ръцете на 3-годишно дете”.

Можете да си представите шока, който предизвикаха думите му. Като ужилена скочих и започнах да обяснявам, колко греши и че такъв съвет е абсурден. Тогава той ми каза: „Без да се сърдиш, но повечето жени винаги се стремите да променяте мъжете, а когато усетите съпротива, по подразбиране ви е заложено да натяквате и да търсите начини да го постигнете. В неговият случай, грешката му го обрича на подчинение, а не това е целта на една връзка”.

Замислих се и с ужас установих, че е прав! Сетих се за една двойка мои приятели, последния път, когато се видях с момичето, я попитах: „ Как е Жоро?”, „Оооо, много ме ядосваше само футбол гледаше, ама оправих го аз, казах му или футбол, или секс. Е, къде ще ходи… Сега ще го отучвам да яде тези гадни сандвичи, вредни са все пак”. Най-лошото е, че, тогава думите й съвсем не ми направиха впечатление, приех ги като нещо нормално. А сега ми стана кофти за Жоро, какво ще прави, ако не гледа футбол? Ще се преструва два часа, че поредната хитова романтична комедия му харесва и за какво? За да няма главоболия и отегчителни разговори колко неуважително се държи и ако Тя е в настроение, да получи малко секс?

Сигурна съм, че за повечето от нас това не е необичайна ситуация, нека си признаем, обичаме да манипулираме мъжете и то от самото начало. От привидния безинтерес във флирта, до цупенето и често фалшивите сълзи - само и само да стане на нашето. Женски трикове, добре. Няма лошо, всички ги правим. Обаче, някога замисляли ли сте се докъде ще доведе това? Аз се замислих. И изводът хич не ми хареса…

Не знам за вас, но аз, връщайки се назад и сещайки се за десетките разговори „по женски” с приятелки и колежки, многократно съм чувала: „Той не е мъжът, в който се влюбих”. Как да е, като постоянно се стремим да променяме?! Започва се с нещо дребно – „Не си купувай дънки, с панталон изглеждаш по-добре”. И той си купува панталон, а тя е доволна и горда, че той „слуша”! Само дето точно в този момент едва ли си дава сметка, че именно лъчезарното момче с тениска и дънки привлече вниманието й…

И нещата не спират до тук. Напротив - това е само началото! Следват прическата, навиците, начинът по който говори, приятелите, любимите места за почивка, и още, и още - сякаш не можем да спрем! Замислих се дали пък не си търсим наши, леко извратени, „доказателства” за любовта? Да се правят компромиси и жестове за другия - добре, но при нас или е мания, или пък е деформирана проява на майчинско чувство да променяме, а най-важното – той да се съгласява. И какво се случва, ако той откаже да направи промяната? Става страшно, втълпяваме си, че вече не ни обича, че има друга, че не се интересува от нашето мнение и какво ли още не. И… натякваме… и продължаваме да натякваме… докато не получим това, което искаме…

Не е честно спрямо мъжете, а и спрямо нас! Грозно звучи, но често буквално злоупотребяваме с чувствата им, само и само да задоволим някаква странна и нелогична потребност да властваме. В повечето случаи половинката се съгласява с нас единствено, за да не мрънкаме, да не ровим в „проблема”, който всъщност е само в нашето съзнание. Приятно или не, за да имаме наистина щастлива любов, ще трябва да приемем човека до нас такъв, какъвто е. Независимо дали се храни шумно, дали оставя шкафовете отворени или пък си хвърля чорапите на земята, той обича и уважава и му се полага същото. А чисто егоистично, ако искаме да бъдем с точно този, в когото се влюбихме, нека го оставим да бъде… „точно този, в когото се влюбихме”. Без промени, без моделиране…


 

Коментари към "Мъжът, пластелин в женските ръце":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg