На студентска бригада? Не, благодаря!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Още си спомням този момент. Валеше дъжд – посрещна ни типичното време на Великобритания. Таксито ни стовари пред някакво хале на фермата, в която щяхме да прекараме 5 месеца с моята приятелка. Появи се някакъв поляк, грабна ръчните ни чанти и ни поведе към новото ни „жилище”, оставяйки ни да теглим модерните си куфари с колелца в калта.

Знаехме, че ще живеем в каравана, но не знаехме, е всъщност ще живеем във фургон.

Когато полякът отвори вратата, първото, което видяхме беше огромна локва. Покривът на фургона течеше. Когато видяхме „обзавеждането” обаче, забравихме за този локвата. Имаше някакви жалки подобия на легла, сковани от… не мога да ги нарека дори дъски – някакви остатъчни материали, взети от боклука. Буквално! „Масата” и тя беше на същия „дизайнерски” принцип, както и пейките за нея, и етажерките. С „обзавеждането” до тук!

А, да, имаше и дюшеци – 10 на брой. Когато приятелката ми попита, колко човека ще живеят във фургона, полякът отговори – 10. Призля ни. А когато попитахме това ли е обзавеждането, той учудено ни попита какво ни притеснява. Имали сме си всичко. Кухнята, банята и пералните помещения били отделно – пак във фургони. Така че какъв е проблемът?

Най-странното е, че не се разстроих особено, нито реших да си хвана багажа и да се връщам обратно. О, не. Даже ми беше смешно и едно такова жалко… По късно разбрах защо…

Аз приемах тази студентска бригада като приключение. Е, вярно, не беше много лесно приключение. И да, изпаднах в лек шок, защото не бях свикнала с това. Баща ми беше твърдо против да работя селскостопански труд някъде в чужбина. И изобщо той винаги е бил против неговата „баронеса” да работи на нивата. Прие с доста резерви заминаването ми, но не ме спря. Никога не го е правил.

А аз взех, че издържах - цели 5 месеца. Минаха мнооого бавно и тягостно. Но поне се оказа, че в нашия фургон ще живеем само четири момичета. Беше си чист късмет, обаче всички решиха, че сме с връзки пред шефа. Оказа се и че няма да работим на полето, а в цеха за пакетиране. Но и това не е песен, поверявйте. Как ви звучи да си мръсен, мокър и кален от главата до петите, да си затворен в едно сиво, мрачно и ужасно студено помещение по 10, 12, че и 13 часа на ден, да ти забраняват да говориш и по постоянно да ти стоят на главата и да ти повтарят „По-бързо, по-бързо…”? На мен не ми беше забавно.

Не ми беше забавен и фактът, че вместо на студенти (все пак бях на студентска бригада) попаднах на странни възрастни хора, останали без бъдеще в страните си. Знам, че нашата действителност е сурова, но не ми казвайте, че човек, които не спира да спори по въпроса, че такъв континент като Южна Америка няма, е на това дередже, защото не е бил оценен в България.

А иначе парите си бяха добри. Да, изкарваха се. С цената на подути ръце, целите в рани от препаратите, непоносими болки в кръста, прешлените… навсякъде, на унижението, че си третиран като трета ръка човек… Но какво? Нали, както казваха всички, я нямаше онази мисъл, която те изяжда: „Ще имам ли утре пари за хляб?”.

Даже напротив, в Англия всеки почивен ден от седмицата си на шопинг. И трупаш ли, трупаш запаси от маркови дрехи, които обаче ще си ги носиш в България. Защото сега няма къде, сега ще ги изцапаш… с кал.

Изобщо, мога да говоря много за това… И сигурна съм, че не всички попадат в такива условия, когато са в чужбина. Имам много познати, които ще го потвърдят. Но най-важните уроци, който научих, за себе си, са няколко.

Парите не са всичко. С тях не можеш да си доставяш удоволствия, но не и да получиш удовлетворение, може да ги трупаш като цел, но смисълът е да ги използваш като средство, за да се чувстваш щастлив…

А когато се върнах в България и започнах да работя това, за което винаги съм мечтала, разбрах и че въпреки ужасната работа и отношението навън, чужбина е по-лесният път. Но и по-сивият и най-често – безперспективният… 


 

Коментари към "На студентска бригада? Не, благодаря!":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg