Все си мислех, че цялата тази гнусотия, която (част от) България изля срещу Кубрат Пулев, ще отмине бързо. Всяко чудо за три дни, ама не и ако „чудото“ е идеалният начин да си избиете комплексите. Не се спряхте, бе! Не се спряхте да анализирате, спорите, обиждате, да си позволявате да гледате от високо момче, до чиято сила на духа няма и да се доближите!
То не бяха критики, че нямал уважение, а виждаш ли, ако нямаш уважение, ядеш бой?! Ама, хора, уважението не беше ли нещо, което се печели? Май като доверието… или бъркам? Видиш ли, Кличко се скъсал да уважава и признава момчето ни. И как?!? Не бяха ли делата важни, не думите? И уважението ли донесе победата на украинеца? Ръкавиците не били важни, допинг тестовете не били важни… Но беше важно всеки типичен Бай Ганьо да си изкаже доволно тежкото и претежко мнение и да си легне спокойно.
Спокойно ли спите, българи!!! Спокойно ли спите, когато натяквате, че някой трябва да уважава някого, а самите вие не проявихте уважение към един млад, истински мъж, с ценности, с идеали? Че броихте и изчислявахте печалбите, но не и контузиите и лишенията му! Че правите разчети на поведението на световноизвестни спортисти (наши!!!), които наистина ни прославят. Какво прославихте вие?
Разочаровал ви, излъгал ви, недостоен бил, тромав бил, неадекватен бил, смешен бил. Само дето това не е истина. Истина е само в комплексарскте ви съзнания, дето копнеят да принизят успял, за да се почувстат по-значими. Грубо, но факт! Опита ли не някой от вас, ерудирани пресветейшества, врели и кипели в спорта, врели и кипели на ринга, да се поставите на мястото на Кубрат?
Разбраха ли поне десет от вас, какво всъщност ви каза с думите: „Пращайте ми енергия през екраните!!!“
И какво всъщност му пратихте? Много говорил. Много очаквания насадил. Много уверен бил. Не трябвало така. А какво трябваше да каже? Ще падна, ама ще ида да опитам?!
Да, Кубрат загуби… един мач! Въпросът е, какво загубихме ние? Като за пореден път плюем един от малкото, които всъщност ги е грижа за нас? Загубихме и отвратихме висок дух, който въпреки всички предложени привилегии, избра да се бори… ЗА НАС!
Аз знам, че той ще ни прости. Ще прости и на себе си, когато осъзнае, че май няма какво да си прощава. Че това е част от играта, част от живота, че е малко по-трудно, когато си българин. Не заради страната, администрацията или правителството. А заради хората в нея. Той ще си прости, защото го заслужава. Но ние не заслужаваме прошката му. И го твърдя с цялата си отговорност, без да ми пука колко важно е за вас да сте прави. Без да ми пука за фактите в бокса, които част от вас ще ги засърбят пръстите да излеят. Защото преди боксьор, Кубрат Пулев е истински човек, истински българин, вярващ и ковящ цветущо бъдеще. Бъдеще, което много хора по света ще гледат само... по телевизора.
Наздраве, Кобра! Оказа се, че си по-голям, отколкото заслужаваме!
