Хората са различни. Имат своя нрав и склонност към определени постъпки. Но има неща, които се отразяват зле на всички.
Едно такова нещо е така да се държиш с някой, че да го накараш да се чувства едва ли не виновен.
Често родители казват на децата си – неблагодарник, всичко това направих заради теб.
Хубаво, ако наистина това всичко е някакво постижение. Ако обаче става въпрос за жертви, които човек изтъква, вече не е за одобрение. Едва ли някой не се сеща колко е направено за него, че да му се казва по този начин. А когато правим нещо, особено добро, не бива да очакваме да ни се направи и на нас. А когато има възмездие, добре дошло.
Близки и приятелски отношения рухват, защото някой очаква да му отвърнат със същия жест.
Тогава как бихме оценили жест, различен от нашия, но не по-малко трогателен. Ако разсъждаваме така, май по-добре сами да си правим жестове. Удовлетворението обаче не е толкова силно. Даже трудно можем да говорим за емоционално и пълноценно изживяване. Саможивостта никой не е направила щастлив. Може обаче така да завърти градусите, че даже с охота да покани нещастието.
Добре е да сме грижовни, работливи и усмихнати, състрадателни, но нека да е защото така ни идва, 100%, от душа, сърце и ум.
Иначе можем и сами да си се обичаме, правим щастливи и любуваме пред огледалото. Тогава можем да кажем – направих всичко това заради теб!
