Случайно попаднах на следобедно шоу с тема „Домашното насилие”. Най-странното беше, че пострадалата сякаш искаше да оневини постъпките на мъжа, който три пъти я е вкарвал в болница! Добре, всеки си знае за себе си, не можеш да съдиш ей така. Обаче, когато каза: „Какво толкова, всеки мъж бие шамари, нормално е!”, нервите ми не издържаха.
Не, не всеки мъж бие шамари! Ако го прави, толкова е и мъж. А „нормално” е последната дума, която бих използвала за това!
Странното е, че и с други момичета, жертви на домашно насилие, съм говорила и те също оправдават мъжете до себе си! Защо? Знаете ли какви извинения съм чувала? Бил пиян! Много му се било насъбрало! Търпяла заради децата! Ама той наистина съжалявал! Тя го била предизвикала…
Извинявате, но ако някой е решил да ви посегне, каквото и да правите, както и да се държите, той все ще си намери причина! И другият ми въпрос е кого точно оправдавате? Него или себе си - за своята нерешителност? Толкова ли е голям страхът от неизвестното бъдеще, че да приемаме шамара за нещо нормално?
Повярвайте ми, колкото и лошо нещо да сте направили, мъжът няма право да ви посяга! Може да ви напусне, да не ви проговори, да ви изневери… Каквото и да е, но не и да ви удря! Да, после ще се извинява на колене, ще ви купи скъп подарък, със сълзи на очи ще моли за прошка. Ще обещава, че няма да се повтори. Но ще се повтори!
Хората са казали: „Има ли един шамар, ще има и втори”. Но ако има трети, шамарите никога няма да спрат! Знаете ли колко прекрасни мъже има навън? Които ще ви обичат и ценят, ще ви защитават и никога няма да вдигнат ръка срещу вас! Истински мъже, които могат да ви направят щастлива, както заслужавате!
Знам, че не е лесно да направите крачка. Шокът и объркването в такива ситуации са огромни! Но, моля ви, бъдете силни.Не намирайте причини да търпите. Особено заради децата. Те не трябва да растат в такава среда. Така вредите на тях! Синът ви ще порасне и ще смята, че да посягаш на жена е „нормално”. А за дъщеря ви няма да има нищо странно, ако приятелят или съпругът й я „пошляпва” от време на време!
Кажете „Не” на домашното насилие. Потърсете помощ – близки, приятели, организации, много хора могат и искат да ви помогнат. Осъдете го, предпазете следващата му „жертва”. Забравете „Иначе той е много добър и много ме обича”. Не, не е добър, а в любовта няма място за бой! А на страха от „Какво ще правя без него?”, ви отговарям - ще сте много по-щастлива, спокойна и ще бъдете в хармония със себе си!
