Никога не съм държала чак толкова на обноските. Дали ще ми отваря вратата, дали ще плаща всеки път сметките... криза е, бе, хора, а и милионерите отдавна са женени. Аз съм възпитана да вярвам, че в тоя живот никой на никого не е длъжен.
Но онзи ден ме поканиха на среща, уж любовна. Приех, въпреки, че в момента не искам любов, но както казваше Фийби от „Приятели”: „Ние, жените освен от сродна душа, имаме и други нужди.” А и пичът, няма какво да си кривя душата, много ме привличаше. Поканих го у нас.
Вижте сега, на такива години съм, че се налага бързо да решавам – ще се женя ли за него или само ще си лягаме. Не искам да се бракувам, а за сериозни връзки нямам време и нерви. Така че, как го пееше Теодорчето... „гаси тока и давай да си лягаме”.
Отдавна не съм ходила на среща, защото мисълта тепърва да се лъжем с някого, направо ме побърква. Иска ми се да не се обяснявам колко съм скромна, как никога не съм изневерявала, а той да ми изнася плеади за уважението и вечната любов. Викам си: „Нямам какво да губя. Пита ли ме, ще си казвам истината.”
Посрещнах го пред близкия магазин, защото не можа да се ориентира (твърдеше, че бил от София, а аз живея до НДК). Предложих му да влезем в магазина, за да си вземем нещо за пийване. Почвам да пълня кошницата, нашия седи с ръцете в джоба. Не, че нещо, криза е, ама поне можеше да носи покупките.
На излизане така бързаше да мине пред мен, че почти ме прескочи. Помислих си, ще ми отваря вратата явно. И както си го мислех, така червилото ми вече се отпечатваше на стъклото. Нито отвори, нито затвори, нито ме изчегърта от стъклото.
Качихме се у нас и започнахме с онази част, която се бях зарекла да прескочим. Към 3 вече бях останала само по потник, макар и посиняла от студ, но мисълта да продължаваме с отегчителните „откровени” разговори ме подтикваше към отчаяни действия.
Той: „С колко мъже си била?”
Аз: „Тези на студентските бригади и ученическите лагери, да ги броя ли и тях?”
Той: „Изневерява ли си?”
Аз: „Стига, бе, човек, аз да не съм светица?!”
Казах ви, не искам да се лъжем, искам само секс. Изведнъж той скочи като опърлен и обясни, че е късно и трябва да си ходи. Легнах си с грима, толкова бях уморена и разочарована.
На сутринта имах 15 съобщения от него, които гласяха колко съм била невероятна, как не е срещал момиче като мен. Пихме от една и съща бира, така че, не е от нея, защото на мен нищо ми няма.
Какво се случва, за Бога? Аз ли нещо съм сбъркана? Когато искаш сериозна връзка и се държиш на ниво като дама, той се плаши и бяга. Когато искаш само секс и правиш всичко наопаки от съветите „Как да го впечатлим на първа среща”, той се влюбва.
Законите на Мърфи определено трябва да ги впишат в Библията. Бягаш от нещо - получаваш го, искаш нещо – губиш го.
Две неща разбрах. Първото е, че ако мечтаете, мили момичета, той да си влюби, говорете му само за неангажиращ секс. Ако пък искате само плътски удоволствия, говорете му за любов.
Второто е, че обноските са си важни, по дяволите!
