Неволите на една жена със скъпи обувки

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Страшна киша, страшно чудо! Добре, че миналата зима гладувах два месеца, ама успях да си купя мега яки, скъпи ботушки от естествена кожа. Тоест аз гладувах по-малко, майка ми повече!

Винаги съм била защитник на тезата, че уважаващата себе си жена задължително трябва да има поне един чифт хипер скъпарски обувки в гардероба си и отвертка – кръстатка в чантата. Вярвайте ми, второто върши страшна работа.

Та онзи ден обувам гордо ботушките и припвам навън, екипирана за поредния натоварен ден. Първа локва – лека мокрота. Не, въобразявам си! Втора, трета, шляпам си уверено аз, но споменът за риболова с татко все повече нахлува в мислите ми. Брей, баща ми липсва! Вадя телефона и го проверявам как е.

След 2-минутен разговор продължавам да вървя. Бързам, защото имам важна среща, но по дяволите и сняг! Абе, нещо не е както трябва! Много натежаха вече краката и пак тоя спомен за риболова! Нещо за ботушите ми се прокрадва за момент, но как да повярвам, че обувки струващи майка си и баща си, пропускат вода?!

Е, след три чифта наводнени чорапи за един ден и 16 лева за такси, повярвах!

Все още поддържам тезата за скъпия чифт обувки, но замених отвертката с два найлонови плика. Така де, отвертката може и да е нужен инструмент, но без найлоните в ботушите, самочувствието ти е тотално обречено на удавяне!

Какво, вие да не очаквахте, че ще изхвърля ботушите?! Моля ви се, въпреки ангината, все още съм здравомислеща жена!


 

Коментари към "Неволите на една жена със скъпи обувки":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg