Страшна киша, страшно чудо! Добре, че миналата зима гладувах два месеца, ама успях да си купя мега яки, скъпи ботушки от естествена кожа. Тоест аз гладувах по-малко, майка ми повече!
Винаги съм била защитник на тезата, че уважаващата себе си жена задължително трябва да има поне един чифт хипер скъпарски обувки в гардероба си и отвертка – кръстатка в чантата. Вярвайте ми, второто върши страшна работа.
Та онзи ден обувам гордо ботушките и припвам навън, екипирана за поредния натоварен ден. Първа локва – лека мокрота. Не, въобразявам си! Втора, трета, шляпам си уверено аз, но споменът за риболова с татко все повече нахлува в мислите ми. Брей, баща ми липсва! Вадя телефона и го проверявам как е.
След 2-минутен разговор продължавам да вървя. Бързам, защото имам важна среща, но по дяволите и сняг! Абе, нещо не е както трябва! Много натежаха вече краката и пак тоя спомен за риболова! Нещо за ботушите ми се прокрадва за момент, но как да повярвам, че обувки струващи майка си и баща си, пропускат вода?!
Е, след три чифта наводнени чорапи за един ден и 16 лева за такси, повярвах!
Все още поддържам тезата за скъпия чифт обувки, но замених отвертката с два найлонови плика. Така де, отвертката може и да е нужен инструмент, но без найлоните в ботушите, самочувствието ти е тотално обречено на удавяне!
Какво, вие да не очаквахте, че ще изхвърля ботушите?! Моля ви се, въпреки ангината, все още съм здравомислеща жена!