Винаги съм се чудила на филмите, в които сюжетът се върти около нечия сватба. Когато булката съобщи на приятелките си, че иска да й станат шаферки, физиономията им леко се изкривява и единственото, което успяват да кажат с треперещ глас е: „Трябва да сме облечени еднакво, нали?”.
Това ли им е проблемът? Хайде, стига! Каузата си заслужава жертвите. Да, де, но най-добрата ми приятелка реши да се омъжва. Ииии… Изведнъж, взех, че ги разбрах.
На жените явно има притраква нещо, когато детската им мечта да станат булки най-накрая се реализира. Сега им е паднало да са център на внимание и това като че ли се превръща във фикс идея. Вярно, че те трябва да са най-красивите, но все пак!
Покани ни тя – мен и още две приятелки, да сме й шаферки. И се почна с условията. Всички да сме с едни и същи рокли, обувки, бижута и естествено в еднакъв цвят. С други думи – трябваше да представляваме своеобразни тюлени клонинги една на друга. Добре, че поне не се стигна до промяна на цвета на косата, тена на кожата и телосложението, за да си заприличаме като три капки вода. Казах си, какво пък?!
После дойде ред да се избират нюансите. Шаферките естествено нямаха право на избор. Тоалетът ни се определяше от цветята и панделките от украсата. Вариантите бяха три – жълто, бледо розово и цикламено. И просто… При идеята да се „маскирам” на Пчеличката Мая, Прасковка или огромен розов бонбон, ми призля. Преглътнах и това. Какво пък? Булката трябва да изпъква. Това обаче беше само началото…
После дойдоха цветята в косите, защото сватбата е пролетна, и панделките, и воланите, и тюла по роклите… В общи линии заподозрях, че на булката не й трябват шаферки и ходещи торти.
Примирих се с мисълта, че изглеждам като клоун в един ден от живота си. Все пак беше много специален ден. Приятелката ми ще се омъжва. Обаче се оказа, че шаферката имала и други задължения освен да носи воала на булката, да държи пръстените и да се усмихва…
В общи линии – голямо тичане по задачи падна! Най-забавното обаче бе уреждането на стрийптизьора за моминското парти. Само булката да не беше канила на него майка си, колегите си от работа и шефката. За пухкавите белезници и камшика, които ние, шаферките, решихме да й подарим, няма да обяснявам…
Изобщо, оказа се, че работата никак не е лесна. И още по-малко – забавна! Така че, момичета, отсега да си знаете. Ако ви предстои да сте шаферки, заредете се с повечко нерви!
