Негативните нагласи, които ни...

Прочетена: 8311 пъти

Негативните нагласи, които ни провалят

Животът е такъв – приливи и отливи, тъгата сменя радостта и обратното. Всеки носи обаче един товар от негативни нагласи, които го спират от реализиране на пълния му потенциал във всяка сфера от живота. Преодолеете ли ги, ще усетите лекотата, с която започват да се случват нещата.

Като деца попиваме негативните емоции на близките ни и без да го съзнаваме натрупваме черни мисли и убеждения, които на по-дълбоко, неосъзнато ниво работят като бариери. Защото подсъзнанието е това, което ни ръководи, колкото и да си мислим, че е съзнанието.

Някои от тях са безполезни идеи, които ни правят нерешителни. Други са дълбоки емоционални дебри от трудни моменти в миналото. Някои са вярвания за самите нас, които ни принизяват до ниво, което няма разумно обяснение. Някои пък са просто саморазрушителни навици и страхове.

1. Привързаността и вкопчването в убеждения. Според будисткото учение привързаността е коренът на всички наши страдания. Човекът има склонността да се привързва към какво ли не, дори към вещи. Но това само ни кара да страдаме, когато се случват промени. А привързаността към желанията ни ни кара непрекъснато да усещаме липсата на това, което искаме в живота си. А колкото повече мислим, че го нямаме, толкова по-дълго няма да го имаме.

2. Вината. Каква е функцията на вината? За какво ни служи? Може ли да реши проблема, какъвто и да е той? Чувството за вина е малко като онзи израз "след дъжд качулка". Вината с нищо не ни помага, напротив, прави нещата по-лоши, защото разсейва от търсенето на решение.

3. Негативните мисли. Песимистичното, негативно виждане за живота ни кара да излъчваме лоша аура, а това рефлектира върху всичко, което правим. Не забравяйте, че мислите се превръщат в реалност. Те влияят върху всичко около нас. Променете ги.

4. Самокритиката. Много често критикуваме сами себе си с най-добри намерения, но бързо прекрачваме приемливата граница. И натрупваме ненужни самообвинения, които ни правят слаби и нерешителни. Спрете с това и бъдете по-меки със себе си.

5. Предразсъдъци. Вгорчават живота и ни правят възмутени от това или онова, дори гневни. Да не спосменаваме колко сериозно ограничават възможностите да общуваме смислено и пълноценно с другите.

6. Одобрението на другите. Един от най-големите проблеми на човека – нуждата от одобрението на другите. Да търсим чуждата оценка ни прави неуверени и ни държи под постоянно напрежение какво е поведението ни, какво казваме, как сме облечени и т.н. Това обаче пречи да бъдем това, което наистина сме, и рано или късно води до негативни последици.

7. Ограничаващи убеждения. Животът няма ограничения. Нашите мисли и убеждения имат. Научете се да определят нагласите, които стесняват възможностите ви за действие и се отървете от тях.

8. Гневът. Много е лош за сърцето – стиска го като в менгеме, а го разяжда отвътре, образно казано, но и наистина – гневното сърце страда и физически. Научни изследвания показват връзка между сърдечните заболявания и гнева.

9. Ще го направя утре. Това е един подсъзнателен саботаж, който сами си налагаме. Техниката на отлагането само ви пречи да си свършите задълженията експедитивно и успешно. Наблюдавайте мислите си, уловете се кога отлагате и си наложете да не го правите, свършете си работа още сега. Започнете ли, ще довършите всичко и ще сте доволни, защото трудната част е само началото.

10. Тревогите. В съзнанието ни изскачат тревожни мисли, породени от страх от неизвестното и несигурността за бъдещето. Запитайте се обаче дали тези мисли са базирани на реални доказателства, че предстои нещо тревожно? Подобно на гнева и негативните мисли, тревогите също ни тровят и ни пречат да развием пълния си потенциал.

11. Разбитото сърце. Иска се време да се излекува, но проблемът е, че докато сърцето го боли, в ума гравитират едни и същи самоунищожителни мисли, които провокират импулсивни, ненужни и често вредни действия. Не раздялата с любимия човек е това, за което страдаме, а идеята за нея, която създаваме в главата си.

12. Лоши спомени. Миналото си е минало и трябва да си остане такова. Човекът е склонен да си припомня по-лесно лошото и да оставя на заден план красивите спомени. Лошите спомени обаче ни провокират да изпитваме съжаление тук, в настоящето, а това е негативно чувство, което неминуемо се отразява на поведението ни.

13. Безполезните неща. Както казахме, хората са склонни да се привързват към всякакви неща. Понякога обаче до такава степен задръстваме живота си с безполезни неща, че само си пречим.

14. Лошата компания. По една или друга причина често допускаме близо до себе си хора, които са неискрени, завистливи и ни влияят зле. Нямате нужда от такива хора в живота си.

15. Идеята, че миналото ви определя. Не, не е така. Ние не сме нашето минало. То ни помага да се огледаме в себе си, да се разеберем по-добре, но е голяма грешка да вярвате, че миналото ни определя. Всичко, което има значение, е тук и сега. Вярването, че миналото ви определя, единствено ограничава възможностите ви в настоящето и бъдещето.

16. Идентифицирането с работата или ролята. Човекът не е единствено длъжността, която заема, работата, която работи, ролята, която играе в живота. Ако превърнете някоя от ролите си в толкова важна, че да решите, че вие сте част от нея, губите поглед от истинската си природа, а това ви пречи да изживеете всичко от живота си.

17. Непродуктивните навици. Повтарящите се модели, които ви разсейват от продуктивното поведение, не ви трябват. Тези непродуктивни навици могат да бъдат абсолютно всякакви – от гледането на телевизия до наркотици.

18. Приемането на нещата твърде лично. Емоциите ни претърпяват истински трусове и се превръщаме в жалки подобия на себе си, когато тълкуваме думите и действията на другите твърде лично. Истината е, че всеки човек е твърде зает да мисли за себе си, за да се интересува толкова много от тези, които среща по пътя си и надали влага всичко това, което ние приписваме на думите и делата му. Когато обаче приемаме всичко лично, оставаме разстроени и наранени, разочаровани. Когато погледнете на нещата малко по-свободна и с лекота, ще запазите баланса в емоциите си и ще останете фокусирани върху приоритетите си.

19. Тиктакащият часовник. Времето е най-големият източник на стрес. Или по-скоро нашето усещане за време. Често пъти идеята ни за изтичащото време ни тормози, дори когато сме се отдали на мързелуване. Това ни отнема истинската свобода и пространство. Да се научите да изживявате моменти без постоянното усещане за време може да бъде много освобождаващо и много продуктивно.