Още си спомням как учителят ми по рисуване обясняваше как се прави права черта без помощта на линия за чертане. Просто си задаваш отправна и крайна точка и докато движиш ръката си, за да направиш чертата, гледаш в крайната си цел. Без много, много да му мислиш… Е, получава се!
Обаче се замислих, че този пример много добре може да илюстрира статията, която искам да ви споделя. Аз не съм експерт по освобождаването на съзнанието, но знам, че когато успееш да го направиш, нещата стават и то с лекота. Затова оставям на този текст, на който попаднах в www.lifehack.bg, да ви разясни повече практики в това отношение...
„ Усилието – стената изпречила се пред унищожаването на вредните ви навици!
Физическата релаксация играе ключова роля в процеса на де-хипнотизация. Внушенията, добри или лоши, които постоянно поддържаме у себе си, са формирани без усилия, без чувство за напрежение и без налагане на „воля”.
По същия начин са оформени и навиците ни – добри или лоши. Следователно при формирането на нови внушения или навици трябва да приложим пак същия процес с отсъствие на напрежение.
Разполагаме с обилни доказателства, че опитите за насилствена или волева промяна на светогледа или желанието да се избавим от лош навик имат по-скоро обратен на търсения от нас ефект.
Емил Куе – френският фармацевт, който през 20-те години на миналия век удиви света с резултати, получени чрез „силата на внушението“, е убеден, че усилията са една от главните причини, поради които повечето хора НЕ могат да използват вътрешната си сила.
„За да бъдат ефективни вашите внушения (идеални цели) не влагайте усилия в тях” - твърди той. Друга известна максима на Куе е „Законът на обратното усилие”: „Когато волята и въображението са в конфликт, въображението неизменно печели битката.” – запомнете това!
Покойният вече д-р Найт Дънлап посвещава живота си на изследвания върху навиците и процесите на заучаване и провежда в тази насока навярно повече експерименти, отколкото който и да е друг психолог. Неговите методи бележат успех за преодоляването на привички като гризането на ноктите, смукането на палеца, тикове на лицето и други, по-упорити навици, при които останалите средства се оказват безплодни.
Системата му е изградена върху установения от него факт, че усилието е голяма пречка както за разчупването на лоши навици, така и при създаването на нови. Усилията, които полагаме, за да потиснем някой свой навик, всъщност го затвърждават.
Неговите опити доказват, че най-добрият начин да се отърсим от някой навик е да изградим ясна мисловна представа за желания краен резултат, без да се стремим на всяка цена да го реализираме.
Дънлап установява, че и „позитивната практика” (потискането на навика), и „негативната практика” (съзнателното и доброволно упражняване на навика) са с благотворен ефект, ако непрестанно мислим за желания краен резултат.
„Ако трябва да усвоим определен тип реакция или да превърнем в навик модел на реакция казва той , от съществено значение е да имаме изградена идея за реакцията, към която се стремим, или идея за промяната в окръжаващата ни среда, до която ще доведат нашите реакции…
Накратко, съществен за заучаването фактор е мисълта за целта, към която се стремим -или като конкретен поведенчески модел, или като резултат от желаното от нас поведение, съчетано със стремежа за постигането на целта.” (Knight Dunlap, Personal Adjustment, McGraw-Hill Book Company, New York.)
В много случаи освобождаването от напрежението или от прекалените съзнателни усилия сами по себе си са достатъчни, за да изкореним негативния модел на поведение, лошите навици и стопиращите ни внушения.
Д-р Джеймс С. Грийн, основател на Националния център за смущения в говора в Ню Йорк е избрал за свое мото: „Съумеят ли да се отпуснат, те могат да говорят”.
Д-р Матю Н. Чапъл подчертава, че често усилието или „силата на волята” използвана като средство срещу тревогата, е точно онова, което поддържа и задълбочава тревогата. (Matthew N. Chappel, How to Control Worry, New York, Permabooks.)
